14 окт. 2007 г., 12:16

Никои не убива длъжниците 

  Проза
752 0 2
2 мин за четене
НИКОЙ НЕ УБИВА ДЛЪЖНИЦИТЕ
Когато се събуди навън все още валеше, не толкова силно, колкото когато си легна, но достатъчно, за да засили главоболието му и да го накара да посегне към ксанакса. Не че той щеше да му помогне срещу пронизващата болка в слепоочията, но поне мислите му щяха да се отвеят някъде другаде, за да не мисли за нея.
Отиде в кухнята и си наля чаша кафе, което беше сварил в една каничка още преди три дена. Бавно го изгълта докато пушеше цигара, обичайната му закуска, гаден навик, от който той не можеше да се откаже.
Докато навличаше избелелите си джинси, си тананикаше песента за изгубената религия на R.E.M., тя се беше загнездила в съзнанието му отпреди седмица и нищо не можеше да направи, за да я изтика от там.
Излезе навън без чадър и бавно завървя по улицата, хладният влажен въздух леко го освежи, нещо, от което имаше нужда, защото го чакаше много сериозно изпитание, за което се изискваше бистър ум и съобразителност. Името му беше Давид и си изкарваше прехраната кат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Все права защищены

Предложения
: ??:??