Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално работата я плашеше. Стряскаше я обстановката, стряскаха я пациентите и тяхната лудост, стряскаше я дори миризмата на урина, примесена с хлор. В последствие тя свикна. Заобича мястото, заобича миризмата, която се бе пропила в синусите ù, заобича пациентите и лудостта им, заобича дори тишината, която преди я влудяваше.
През първата година се забавляваше, като изучаваше историята на всеки един от лудите в психиатрията. За един санитар като нея това си бе живо развлечение в часовете между бърсането на фекалии и лиги от пода и стените. Познаваше всеки един от нещастниците, попаднали в тази дупка. През втората година започна да си води тетрадка, в която описваше всяка една от житейските истории в ...