Нищожна случка

6 янв. 2012 г., 13:14

Проза » Рассказы

742 0 0

2 мин за четене

НИЩОЖНА СЛУЧКА

Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.

Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори, а и изпълнява от шепа хора. ..

Утро е. Но за слънцето все още е рано да се покаже. Луната на запад виси като прогнил пън, изпълнила цялото си съдържание.

Не ми се бяга, но тъй като съм си обещал, размахвам лениво ръце, за да загрея.

Докато подканям заспалата си физиономия да потегли, до мен доближава влюбена двойка. Бяха се хванали за ръце и през няколко крачки допираха устни, като продължаваха да си шепнат щастливи словоизлияния. Навярно не бяха се виждали през цялата нощ и това ги правеше нетърпеливи пред очакващите ги човешки радости.

Радвах им се и аз, защото под техните дрипи навярно искреше непринудено щастие, или поне явно задоволство, че отново са заедно.

Тя ми се стори доста замръчкана ромка, а приятелят ù - недоизкусурен българин, който все пак минаваше за умника между двамата. И навярно, поради тази причина, или хладното все още за някои удоволствия време, той хвърли враждебен поглед към луната и каза:

- А излизай, майка ти стара, грееш, па нищо... - После с високо вдигната брадичка продължи към подпухналата сграда на запустелия стадион, като продължаваше здраво да стиска ръката на възхищаващата му се жена...

С бързи крачки дръпнах по пътеката и като новоизлюпен откачалник се смеех сам сред заобикалящите ме храсталаци.

Господи, толкова малко са щастливите хора на тази земя, а може би всичко е съвсем просто: достатъчно е жената до тебе да те обожава – дори и ако се случи да сбъркаш луната с друго висящо тяло...

Нищожна случка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения