Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но подобни лекарства не се продаваха свободно в аптеките. Свръхдозата също беше извън листа - мразех наркотиците. Троазина беше изключение, намирах романтика в лекуването на психично състояние чрез химия, която обърква мозъка още толкова. Опитах се да не дишам. Едно. Две. Три. Четири. Пет. Шест. Седем. Осем. Осем удара от сърцето ми, толкова беше нужно да се предам. Не можех просто да не дишам. Нямах физическата възможност. За въжето и за ножа бях прекалено страхлив. Накрая реших. Скочих през прозореца с главата надолу. После се озовах край една вертикална река. Имаше две течения. Едното право надолу, другото право нагоре. До реката имаше една лодка:
- Е, господин номер три милиарда шестотин и д ...