Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното вдъхновение издържаше десетина дни, когато неусетно се изплъзваше през междуцифрията на януари, а бележникът пропадаше в някое чекмедже. Мислех, че подобни настроения са отминали заедно с младите ми години, но ето, че старата любов се обади в уютно подредена книжарница в Стара Загора.
Връщах се от командировка, когато внезапна нужда просто да отбия от пътя ме спря насред магистралата. Аварийната лента приюти десетминутното лутане на ума ми. Потеглих и след два километра свърнах към Стара Загора. Коледната украса на града разми и последните резерви към импулсивното ми решение.
Спомних си за отдавнашни пътувания към морето. Тогава магистрала нямаше, а баща ми винаги избираше Стара Загора за поч ...