Новите обувки
В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.
- Защо плачеш? - запита я Мария.
- Родителите ми нямат пари, за да ми купят обувки. Аз също нямам. Какво да правя сега!? - разстроено рече момичето.
- Аз имам решение. - каза Мария.
Тя хвана ръката на своята съученичка и бързо изтичаха при работилницата на баща ù.
- Татко, моята съученичка няма пари, за да си купи обувки.
- Спокойно, Мария, аз ще ù направя обувки. - каза бащата на Мария.
Бащата взе мярка на момичето и за 1 ден направи красиви обувки.
- Много Ви благодаря!!! Колко да ви заплатя? - радостно рече "абитуриентката".
- Не искам нищо, мила. Прибери се у дома и дано изкараш добре на бала.
На вечерта на бала се видяха съученичките в красиви рокли. А Мария, зарадвана, че отново е помогнала на някого, се забавляваше до зори със своята приятелка.
© Йоана Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много Ви благодаря,че оценявате този разказ!
-
По детски мило и трогателно!
-
Мерси,много.Всъщност аз бях на десет и днес станах на 11,но за жалост в сайта искат да си над 18 години!
-
Поздравявам те, Йоана. На колкото и години да си! Разказчето много ми хареса!
-
Всъщност, Мария и баща и са постъпили по божествен начин! Най-хубавото нещо е да правиш добро!
-
Защо?
-
кой редактор допуска публикуването на подобни неща всъщност???
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
