16 янв. 2012 г., 11:54

Новите обувки

827 0 7

В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.

- Защо плачеш? - запита я Мария.

- Родителите ми нямат пари, за да ми купят обувки. Аз също нямам. Какво да правя сега!? - разстроено рече момичето.

- Аз имам решение. - каза Мария.

Тя хвана ръката на своята съученичка и бързо изтичаха при работилницата на баща ù.

- Татко, моята съученичка няма пари, за да си купи обувки.

- Спокойно, Мария, аз ще ù направя обувки. - каза бащата на Мария.

 Бащата взе мярка на момичето и за 1 ден направи красиви обувки.

- Много Ви благодаря!!! Колко да ви заплатя? - радостно рече "абитуриентката".

- Не искам нищо, мила. Прибери се у дома и дано изкараш добре на бала.

На вечерта на бала се видяха съученичките в красиви рокли. А Мария, зарадвана, че отново е помогнала на някого, се забавляваше до зори със своята приятелка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря,че оценявате този разказ!
  • По детски мило и трогателно!
  • Мерси,много.Всъщност аз бях на десет и днес станах на 11,но за жалост в сайта искат да си над 18 години!
  • Поздравявам те, Йоана. На колкото и години да си! Разказчето много ми хареса!
  • Всъщност, Мария и баща и са постъпили по божествен начин! Най-хубавото нещо е да правиш добро!

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...