Jan 16, 2012, 11:54 AM

Новите обувки

  Prose
824 0 7

В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.

- Защо плачеш? - запита я Мария.

- Родителите ми нямат пари, за да ми купят обувки. Аз също нямам. Какво да правя сега!? - разстроено рече момичето.

- Аз имам решение. - каза Мария.

Тя хвана ръката на своята съученичка и бързо изтичаха при работилницата на баща ù.

- Татко, моята съученичка няма пари, за да си купи обувки.

- Спокойно, Мария, аз ще ù направя обувки. - каза бащата на Мария.

 Бащата взе мярка на момичето и за 1 ден направи красиви обувки.

- Много Ви благодаря!!! Колко да ви заплатя? - радостно рече "абитуриентката".

- Не искам нищо, мила. Прибери се у дома и дано изкараш добре на бала.

На вечерта на бала се видяха съученичките в красиви рокли. А Мария, зарадвана, че отново е помогнала на някого, се забавляваше до зори със своята приятелка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много Ви благодаря,че оценявате този разказ!
  • По детски мило и трогателно!
  • Мерси,много.Всъщност аз бях на десет и днес станах на 11,но за жалост в сайта искат да си над 18 години!
  • Поздравявам те, Йоана. На колкото и години да си! Разказчето много ми хареса!
  • Всъщност, Мария и баща и са постъпили по божествен начин! Най-хубавото нещо е да правиш добро!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...