Някой ден

9 дек. 2008 г., 15:00

Проза » Рассказы

840 0 0

1 мин за четене

Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива усмивка шепнеше в тишината, че си изгубен в тях и не можеш да избягаш. Живееш в заблуда ако си мислиш, че си избягал от моя поглед. Винаги търсиш... търсиш за някакво чувство, прости ми, но ме караш да се чувствам виновна. Ти си мистерия... а любовта ти като свещ която изгасва и ме изгаря. Имаш най-доброто от мен... не виждаш ли, че тя не е за теб! Като дете играещо на криеница, се луташ в очите ми... търсещ истината сам!
Върви при нея ти сега! Но помни, че никой друг не е бил близо до желанията и сънищата ти, колкото аз! Кълни се в любовта си... помни няма да избягаш от очите ми. Ще си платиш, защото аз съм тази която трупа точки! Просто си помисли, защото нямам нужда от любовта ти повече! Някой ден ще си платиш, за това, че бях единствената, а ти не разбра!

Някой ден

Свързани произведения

Комментарии

Предложения