30 мар. 2012 г., 21:48

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 1-ва част 

  Проза » Повести и романы
1178 0 2
8 мин за четене
Досега никога не бях мислил за смъртта. Не и до момента, в който чичо Фил умря. Някакъв се опитал да го обере и го заплашил с пистолет, но старото копеле отказало да се даде без бой. Накрая свършил на улицата в локва кръв и дупка от куршум между очите. И то заради някакви си двеста долара или поне толкова намерили в портфейла му. Онзи с пистолета явно толкова се шашнал, че чак забравил да вземе парите. Случки като тази те карат да се замислиш колко всъщност струва човешкият живот. Ако бях аз, просто щях да си дам парите. За какво ми е да се правя на смел. Но по начало съм си страхливец. Дори нямах смелост да се самоубия последния път, когато опитах, нито по-предния, нито този преди него. Не ме разбирайте погрешно. Не че много ми се умира, но не изгарям от желание и да живея, просто когато срещна някаква трудност или нещо не стане както искам, решавам, че ще се самоубивам ей така, защото ми е по-лесно. Първият ми опит за самоубийство беше, когато бях на осем и то защото нашите отказаха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паолина Пашова Все права защищены

Предложения
: ??:??