Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица.
Имало нещо, дето всъщност хич го е нямало и едва ли ще го има някога. Кой си позволява да ни пробутва подобни глупости? "Нямало едно време..." - ето така би трябвало да започват приказките! И като каже някой: "Ау, колко е хубаво - като приказка!". Що за тъпотия? Как може нещо да е хубаво като друго нещо, което реално не съществува? Следващия път като чуете някой да възкликва възхитен нещо от рода на: "Колко приказно красив е този залез", имайте си едно наум - подлецът всъщност казва: "Този залез на нищо не мяза!" Бъдете сигурни, едва ли човекът иска да намекне, че залезът прилича на Спящата красавица или някое от седемте джуджета. Залезът си е залез - прилича на спускащо се зад хоризонта слънце и в него няма нищо приказно, защото си е съвсем истински. А и в приказките няма залези. Нито изгреви. Има само промоционални пакети от "три дни и три нощи", вървящи в комплект с евтин кетъринг, без включена цена на доставката (сеното за конете си го плаща инициаторът на гуляя). Очевидно за редовни клиенти се предлагат и леки наркотици, с които може да се обясни безметежното щастие "до края на дните си" (за неизменната влюбена двойка офертата задължително включва и доживотна доставка на виагра). Освен това я се опитайте да се тъпчете с ядене и пиене в продължение на 72 часа! Това може да е някакво напредничаво китайско мъчение, но не и забавление. Всичко това с кетърингите, наркотиците и въобще цялата капиталистическа консуматорска идилия някак не се връзва с комунистическата същност на приказните общества, където престъпления почти няма, а и да има се хващат и наказват твърде бързо, и всички са доволни и сити под зоркия справедлив поглед на Царя Честити. Не е ли парадоксално, че комунизмът, който си е класическа приказка без хепи енд, но убеждаваща през цялото време слушателите си в обратното, се явява основа на приказки с хепи енд, които пък до самия си край манипулират всички, че хепи ендът е невъзможен? Абе, сложно нещо са това приказките. Сложно и тъпо. Вместо да си пуснеш новините в седем... Дето всичко е реално, та чак накъртва и ти се приисква да се завреш в някоя приказка. Имало едно време... Защото там - в приказките - доброто винаги побеждава, дори и реално да не съществува. И ти винаги си важен. В реалността ставаш важен единствено ако влезеш в новините в седем... Хубаво нещо са това приказките. Ех, приказките... Приказно красиви са те. Искам да живея в приказка, в която по цял ден гледам изгреви и залези. Ама няма - в приказките има само "три дни и три нощи"... А красавицата спи, та се къса. Какво да правя с непробудно спяща красавица? Не! Това дори не бих си го и помислил! За какъв ме взимате?! О, по дяволите красавицата - има толкова порно канали! Там са нощите от приказките. Без изгреви и залези за какво са ни дните?
© Цветозар Цаков Все права защищены