В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в събота пееше слънцето, та с песен и остро побутване ме събуди от сън. Необичайно празен е тоз, тазседмичния ми уикенд! Няма задачки, няма портретчета за рисуване, нищо. Нищо освен обещанието, че ще да се видим в неделя. А до тогаз – цял един ден, със слънце натъпкан! Какво му трябва още на човек!
– Дай да пием бира, брате – звъннах на един приятел, Жорката. – то лято навън!
– Мятам се на мотора и идвам!
Не след дълго се излегнах на бетона, напечен, горещ – летен, бе! Да не повярва човек, че едва февруари се изнизва... махнах якето. По тениска, супер си ми е! Биричката хладна, Жорката весел, слънцето пее. Усмивката неизбежна на лицето ми. Чудно ми е! Със старите дънки, рошавата коса, кенчето. ...