Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Преди да се прибере, Катя мина през салона за красота, за който имаше абонаментна карта. Беше толкова чест посетител, че ползваше отстъпки и въпреки това оставяше доста солидни суми. А днес трябваше да е перфектна. За времето, което имаше, мина доста процедури – почистване на лицето, маска, масаж, оформяне на веждите, цялостен масаж, кола маска; Фризьорката ù също беше на работа – малко промяна на прическата, освежаване на цвета... Докато действаше боята на косата, направи и педикюр...
Не че и преди да влезе в салона, не беше достатъчно уверена, но сега... Чувстваше, че може да има всеки мъж, когото пожелае. Не че и преди това не можеше... Всъщност тя винаги изглеждаше перфектно... Но... женска суета... Знаеше всичко това, но искаше да си мисли, че може да бъде още по... На път за вкъщи мина през любимия си ресторант. Поръча няколко ястия:
- Но ги искам в 20.30 ч. Не по-рано, нито по-късно. Надявам се да сте коректни, както винаги! – завърши тя с усмивка.
- Разбира се, госпожице. Знаете, че може да разчитате на нас! - Катя мразеше подмазваческите думи и пози, затова излезе по най-бързия начин. Иначе рискуваше да повърне.
Когато се прибра, часовникът показваше 19.15 ч. Имаше достатъчно време – отдели дискове с подходяща музика; нагласи DVD–то с еротичните масажи. Подреди масата... „Защо ли? – мислеше си тя. – Зная, че в момента, в който се видим, ще искаме да го направим. Нали затова идва? Може да яде и у тях. Или в ресторант. И там има музика. Някъде даже е жива. Той иска мен, а не да яде и пие...” Времето минаваше и след 5 минути щеше да стане часът на срещата. Тя беше готова. Точно в 20 часа на вратата се звънна. Виктор се беше подпрял с едно рамо на стената, единият му крак беше пред другия, в едната си ръка държеше червена роза, а в другата бутилка бяло вино „Рен Матилд”, реколта 2004.
- Запомнил си! – Катя се усмихна. След коктейла беше споделила, че виното, което са предлагали, е страхотно и вече ù е любимо. И ето, че той беше запомнил, проучил и взел точно това. „Точка за него!” – помисли си момичето. Те вече седяха на фотьойлите в дневната и отпиваха от еликсира, разговаряха, слушаха музика. От време на време той ставаше и я целуваше – по бузата, по ръката, рамото, устните... Но отново сядаше. Той знаеше правилата на играта – т.е. знаеше единственото правило, което го касаеше – тя определяше как ще се играе. И щом не предприемаше нищо, за да продължи, значи ще изчака. Поръчаната храна пристигна точно навреме.
- Очакваш ли някого? – след утвърдителен отговор, Виктор стана – Аз ще отворя.
- Отново си перфектен джентълмен – погъделичка егото му. Докато той вземаше храната, Катя запали ароматните свещи, които беше приготвила – с дъх на ванилия и ягода. Когато той се върна в стаята, осветлението беше единствено от малките пламъчета, пръснати из цялото помещение. Първоначалната миризма на печено отстъпи на уханията, които проникваха във всяка клетка на кожата и караше кръвта да кипва. Вик остави кутиите на масата и започна да ги разопакова – беше време за вечеря. А и бързаше да стигне до десерта – стига е чакал толкова. Катя се приближи зад него, прилепи тялото, пъхна ръце в джобовете на панталона и започна с леки движения да масажира около пениса. От гърдите му се изтръгна звук на изненада и удоволствие; понечи да се изправи:
- Не! Остани така! – чу гласа ù, който като че бе станал по-плътен и някаква вълна премина през тялото му. – Харесва ли ти?
- М-м-м – този отговор я задоволи напълно и тя стана по-смела. Приближи уста до едното му ухо и започна да шепти нещо неразбираемо. Но какво значение имаше – дъхът ù беше толкова близо, че дори и да беше нещо смислено, едва ли щеше да е от значение. В този момент от уредбата се разнесе песен на Джо Кокър. Той усети как тя коленичи, извади ръцете си и го обърна към себе си. Опита да ù помогне с разкопчаването, но ръцете му бяха нежно отстранени назад. Ръцете ù продължаваха да масажират достойнството му. Докато го гледаше в очите, тя започна с уста да разкопчава колана, едната ù ръка вече премахна копчетата... Възбудата му беше вече факт. Катя пое члена с устните си. Движенията го накараха да издава още и още стонове. Ръката ù го омаломощи съвсем. Той усещаше коленете си слаби... В този момент се чу гръм. Светкавица. Започваше буря. Това накара телата им да станат още по-податливи на всеки допир и звук. Той я изправи, опитваше се да бъде нежен, но импулсът беше толкова силен, че не усети как хвана косата и дръпна главата ù леко назад. От нея излезе слаб вик. Той я бутна леко и тя седна на дивана; Бързо се спусна надолу... Езикът му вече проникваше в нея...
- Господи! Господи!... – повтаряше тя. Този мъж знаеше какво и как да направи. Харесваше ù. Вече беше много влажно. Това го възбуждаше още повече. Той продължаваше... Малкият ù хълм вероятно щеше да се пръсне... Той усещаше, че някои от мускулите му подскачат. Сърцето му биеше толкова бързо, че можеше да задвижи атомна централа. Вече целуваше гърдите ù. Тя усети, че пръстите му я карат да потръпва. Опита се да каже нещо, но издаде някакъв нечленоразделен звук. В ушите му бучеше... Сякаш бяха извън света... Вече той беше седнал на дивана, а тя върху него. Той я изпълваше. Неописуемо. Бавно се повдигаше нагоре и тогава той усети как тя го стяга с вагината си. После надолу... Нагоре и пак стяга... И двамата предусещаха оргазъм. Пак се чу гръм. Притиснаха се по-близо един до друг. Чуваха дишането си – учестено и накъсано... Тя промени леко движенията – усещаше някаква топлина, кожата ù настръхна, инстинктивно стегна леко бедрата си около него, изпъна шията и отметна главата си назад, от гърдите ù се изтръгна вик, очите ù бяха насълзени, а по лицето ù се стичаха две капки... Той направи няколко по-бързи движения и след няколко секунди върховното удоволствие го накара да изгуби представа за време и място... Върна го нейният стон – разтърси я още един оргазъм... И още един...
Те вече се прегръщаха и целуваха. Телата им бяха спокойни и отпуснати. Пулсът се връщаше към нормалното.
- Защо трябваше да губим толкова време? – тя усети устните му върху очите си – нежни, изгарящи.
- Явно така е трябвало. Ами ти, - започна Катя – колко време след онова разминаване наблюдаваше прозореца – как се движа, как се събличам, обличам...?
- Ти си знаела? Но как?
- Просто усещах погледа ти. Но не ме разбирай погрешно – не ми беше неприятно.
- Кате, днес се случи нещо. Не ми се ще да те занимавам, но те засяга – тя го погледна въпросително.
- Днес като отидох на работа разбрах, че... снощи са застреляли Славина.
- Съжалявам – тихо промърмори тя. – Но мен по какъв начин ме засяга?
- Ами... вече съм свободен. За теб. – говореше ù и я гледаше така, сякаш очакваше присъда.
- Какво? Странен си – току-що са убили жена ти, а ти вече я прежали и мислиш за нас?
- Не съм безразличен, но... – мобилният му прекъсна разговора. След като отсреща му съобщиха нещо, той смени цвета на лицето си няколко пъти. Изправи се и още докато говореше, започна да се облича – както го помнеше – бяла риза, черен панталон, без връзка – не ги обичаше...
- Трябва да вървя. Станало е убийство.
- В последно време май доста хора са се разбеснели – снощи, сега... кой знае какво още?
- Има и друго. Убит е Христо. Може да те викат за разпит...
- Но защо – прекъсна го тя - не съм го доближавала даже след днес. Защо да го убивам? – Въпреки всичко, Катя остана спокойна. Изненадващо спокойна. Дали нямаше причина да се притеснява или имаше неподозирани качества да се владее?
Катя го изпрати с целувка. Вече минаваше полунощ. Храната беше изстинала и не ставаше за ядене. А тя беше прекалено разгорещена, за да заспи.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены