- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!

Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше... сладка болка... а той пушеше ли, пушеше...

- Много пушиш! - измърка тя до него. - Цигарите май са по-сладки от мен. Усмивката й го изгаряше... Беше същата като преди 25 години... тогава тя беше още дете, а той я направи жена... още помнеше очите... топли, меки, нежни... очи на кошута... - Вече не говориш с мен така, както преди - лицето й помръкна, но очите й си останаха все така топли.

 - Ще се женя - издиша думите заедно с цигарения дим.

- Наистина ли? - лицето й се оживи. - Шегуваш се с мен, нали, както винаги правиш...

- Не, сериозно е - цигарата вече пареше между пръстите му. - И как така се реши? - тя рязко се изправи и къдриците й се разпиляха.

- Ами, така... - този път той се усмихна.

- Е, нали все нещо трябва да те е грабнало в тази жена, та да се решиш - тя беше настоятелна както винаги.

Той си замълча, просто продължи да се усмихва.

- Хубава ли е? Как изглежда? Млада? Умна? Богата? - въпросите й нямаха край. Той реши да задоволи любопитството й.

- Млада е, на 25... Умна е, по-умна е от мен... а богатството й е, че има голямо сърце...

- Несъмнено е прекрасна,щом е харесала стар похотлив козел като теб - този път тя се заля в звънлив смях.

- И ти ме хареса навремето - демонстративно повдигна вежди той.

- Да, но тогава не беше толкова стар, само похотлив - подметна му тя закачливо.

- Точно това ти хареса в мен, нали? - плесна я той по дупето. -Стига, та ти ми беше първият, знаеш добре - тя отново се излегна лениво до него.

- А след мен колко бяха...

- Престани, те са просто клиенти, знаеш... - тя вече очевидно се мусеше.

- И аз съм клиент, щом си плащам...

- Хиляди пъти съм ти казвала, че няма нужда да го правиш!

- Аааа, не - чисти сметки...

- Добри приятели - въздъхна тя и му се усмихна.- Хайде, разкажи ми за нея!

- Ще направя нещо по-лесно - изправи се той и бръкна в джоба на сакото си. - Ето, това е тя...

Тя пое снимката почти с благоговение... Устните й леко потръпнаха, очите й се присвиха... Това лице вече го беше виждала... някъде... Сякаш... или не... не може да бъде... Тя вдигна глава:

- Защо избра нея?

Той вече се обличаше, оставяйки обичайната сума на масата:

- Не виждаш ли, има твоите очи! - усмихна се и вратата лекичко хлопна след него.

Тя сякаш не го чу... Усети как нещо се надига в нея... Почти на бегом стигна до банята и коленичи пред тоалетната чиния... Повръщаше, сякаш яростно искаше да излее всичко от себе си... Невъзможно, беше невъзможно... Такова съвпадение... Едвам се изправи, съблече се бавно и влезе под душа. Хладката вода я обливаше, а тя сякаш не усещаше струите й... Онова дете, преди 25 години, трябваше да го махне... Трябваше... а сега, трябва да бърза, трябва да ги предупреди и двамата... дано не е късно, дано още да не са... Тя се обърна рязко да спре водата, подхлъзна се и полетя към пода. Главата й глухо удари ръба на вградената вана и после се свлече на плочките. Водата продължаваше да я облива, а струята й се изливаше в канала вече кървавочервена.

На сутринта така я откри първият й за деня клиент. На никого не му направи впечатление - просто още една застаряваща мъртва проститутка.