Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С интерес изгледа Нейтън от глава до пети и любезно попита.

     - С какво мога да Ви бъда полезен?

     Без заобикалки Нейтън отговори директно на въпроса с въпрос.

     - Имате ли свободни работни места?

   Човекът вече го гледаше с неприкрито любопитство, а лицето му изразяваше странна смесица между тъга, отчаяние и лека насмешка. Той описа с ръка сградата.

    - Огледай се, момче. Тази старица е на края на силите си. Само аз останах да ú правя компания в последните дни. Вчера освободих последния си помощник, онази машина днес работú за последен път, довечера ще заключа вратата отвън и няма да се върна утре. Не ми останаха сили. Целият си живот посветих на тази професия, но вече не мога да се съревновавам с новите, големи издателства. Имах мечта, осъществих я, вече искам да се отдам на почивка. Закъсня, момче. Места има, но работа не. Беше ми приятно да си поговорим, но трябва да подготвя „старата госпожа” за последна почивка. Съжалявам, опитай в някоя от големите компании. Там винаги има нужда от хора.

     Човекът понечи да се върне в кабинката, но Нейтън го спря.

   - Моля Ви, не ме отпращайте. Днес напуснах точно такава голяма компания. Имам ужасно много идеи за развитието на една издателска къща, но там не ми позволиха да ги осъществя. Сякаш някаква невидима сила ме доведе при Вас. Мога да Ви помогна да вдигнете издателстото на крака и дори да станете конкурентоспособен. Дори вече знам коя ще е първата книга, която ще издадем и повярвайте ми след това всичко ще бъде различно.

     Чарлз Дево не вярваше на ушите си. Принуден от обстоятелствата неусетно се беше отказал от борбата с големите, но сега този енергичен и може би малко луд младеж събуждаше надеждата у него. Дълбоко в себе си съзнаваше, че идеята е обречена на провал, но любовта му към работата сякаш сама сложи следващите думи в устата му.

     - Знаеш ли, момче, в теб виждам себе си на двадесет години. Млад, надъхан, устремен към успеха. Аз успях, колкото можах. Не съжалявам за нищо в този живот и макар разумът да ми казва, че само ще си загубиш времето, сърцето ми запрепуска като мустанг от думите ти. Аз нямам какво да губя, а за твоите загуби ти ще си носиш отговорността. Виждам, че си готов за това, а аз ще си направя удоволствието да изживея още едно приключение като за последно.

    Чарлз подаде ръка на Нейтън и след здраво, мъжко ръкостискане довърши.

     - Идеите са твои, сигурно имаш и средства, така че от утре съм на твое разположение.

     Нейтън не вярваше нито на ушите си, нито на късмета си. Идеята му хрумна толкова спонтанно, че не се надяваше на нищо повече от обикновен разговор с някой служител или най-много някаква работа. А сега беше стиснал ръката на собственика, който му предлагаше всичко, за което беше мечтал. Трябваше му известно време да асимилира ситуацията. Мозъкът му щракаше като часовников механизъм. За част от минутата успя да прехвърли повечето „За” и „Против”. През цялото време Чарлз Дево го гледаш в очите, а в неговите Нейтън започна да вижда нещо различно. Някакъв пламък гореше в тях и сякаш за краткото време, в което разговаряха този човек се беше подмладил. Той сложи ръка на рамото на младеж.

     - Момче, не се страхувай! Съдбата обича смелите. Ти дойде при мен по неведоми пътища, точно когато се бях отчаял. Ти ми върна живеца и аз ще ти се отплатя. Приеми срещата ни като знак. Вече усещам как всичко ще се подреди така, както искаш.

     Нейтън не мисли повече. Явно бе, че трябва да поеме този риск. Той се усмихна.

     - Прав сте. Истинско чудо е, че се озовах тук, а чудесата не трябва да се пренебрегват. Сега ще се прибера да съставя план за действие, а утре с Вас ще започнем да пишем новата история на „Издателска къща Чарлз Дево”.

Нейтън се сбогува и закрачи към бъдещето си. А Чарлз го изпрати с една от онези усмивки, в които има нещо загадъчно, нещо тайнствено, някакво скрито обещание.

     Първото, което трябваше да направи бе да мине през банката. Срещна се с кредитен инспектор, на когото изложи проекта си и поиска финансиране. След едночасово проучване инспекторът го уведоми, че проектът е твърде рискован и банката не може да отпусне средства. Това изобщо не обезкуражи Нейтън. Справката по наличността в сметките му беше достатъчно успокоителна. След кратък анализ той прецени, че това, с което разполага трябва да стигне за първия му проект, а след това, той беше убеден, че никой няма да му откаже финансиране. От там се отправи към къщата на майка си. Нямаше я, а Нейтън нямаше време да чака. Качи се право на тавана, отвори големия, стар куфар със спомени. Порови малко и откри това, което търсеше. Поомачканата хартия на ръкописа сякаш засия в ръцете му. Отново знак, помисли си Нейтън и още по-решителен тръгна към апартамента си, за да подготви всичко за утрешното ново начало.

     Сутринта грееше с топлите лъчи на юлското слънце. Още по изгрев Нейтън вече бързаше към старата сграда на издателството. Знаеше, че ще се наложи да почака Чарлз, но не го свърташе от ентусиазъм. Когато застана пред олющената фасада не можа да повярва на очите си. Старата табела беше опакована с индигово синьо платно, на което с красиви бели букви беше изписано: „ Издателска къща Дево и Девъро”. Очите на Нейтън плувнаха. Това надхвърляше всичките му очаквания. Буквално влетя в приемната, а там го посрещна широко усмихнатия Чарлз.

     - Как си, момче? Гледам, не си успял да се пребориш с нетърпението.

   Нейтън хвърли чантата си върху старото бюро и силно прегърна възрастния мъж.

     - Господин, Дево, това... как... кога успяхте... защо?

     Чарлз го отдръпна от себе си.

     - Първо, стига с това господин Дево. От днес за теб съм чичо Чарли. А другото... и аз като теб не можах да мигна и ето го резултата. Не питай повече. Така съм решил, така трябва да бъде. А сега сядай и да се захващаме за работа.

     Така започна най-голямото приключение в живота на Нейтън Девъро.

(следва продължение)