Окото на бурята

Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...

-         ... в общото безпътие...

-         ... уморена...

-         ... да вярвам... Не искам... да бъда...

-         ... различна...

-         Бурята...

-         ... опустоши душите ни...

-         Ти си...

-         ... жена без тяло... Лице...

-         ... сляпо... Тишината...

-         ... припомня... безверието...

    А пътят е дълъг, безкраен. Губи се далеч по планинските завои. Дълбоко в тях самите... неспособни...

-         ... да стигнем един до друг...

-         Стените...

-         ... разделят...

-         ... ръцете...

-         ... жадуват...

-         Спри се...

-         ... не виждам...

-         ... тялото ти...

-         ... в мрака...

-         Усмивката...

-         ... връща...

-         ... присъдата...

-         ... на самотата...

-         Не искам...

-         ... да виждам...

-         ... ден...

-         ... в който...

-         ... не помня...

-         ... името ти...

    Снегът затрупва пролуките в Стената. Затрупва проходите планински. Остава пропастта... между...

-         ... теб и мен...

-         ... и слънцето...

-         ... почерня...

-         Хората...

-         ... потъмниха...

-         ... небето...

-         ... кънти яростно...

-         ... страх ме е...

-         ... само миг...

-         ... преди Края...

-         ... имаме всичко...

-         ... което сме искали...

-         Имаме...

-         ... себе си...

-         ... веригите...

-         ... на собствените си....

-         ... желания...

-         Кръвта...

-         ... полудявам...

-         Сенки...

-         ... в главата ми...

-         Намирам...

-         ... истините...

-         ... на въпросите...

-         ... без отговори...

   Някъде там, далеч от минало и бъдеще, далеч от хората и нравите... Далеч...

-         ... от вярата...

-         ... в по-добро утре...

-         Пристъпихме...

-         ... портите...

-         ... пред Бога...

-         ... и пред самите себе си...

-         Не чакай...

-         ... последния звън...

-         ... камбанен...

-         ... птичката...

-         ... умира последна...

-         ... с най-сладката песен...

-         Помни ме...

-         ... винаги така...

-         С ръцете...

-         ... които грабят...

-         ... без жалост...

-         С очите...

-         ... които пламтят...

-         ... с мрачен огън...

-         С целувките...

-         ... които разкъсват...

-         ... всичко в мен...

-         Не чакай...

-         ... изгрева...

-         Времето...

-         ... бърза...

-         Обичам те...

-         ... лъжливо...

-         Обичам те...

-         ... в душата си...

-         Далеч от завистта...

-         ... на хората...

-         ... и тътена...

-         ... на бурята...

-         Обичам те...

-         Следите...

-         ... безследно изчезнали...

-         Обичам те...

   Изгорялото самотно дърво на хълма. И устремените към жадната му пепел пеперуди. Крилете горят в свещения фанатичен огън на човешките жестоки идоли.

    Веригите подрънкват.

    Душите проклинат.

    Господарите си.

    Безвремие.

-         Обичам те...

18.04.2009 г., София