18.04.2009 г., 12:15

Окото на бурята

1.1K 0 0
2 мин за четене

 

Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...

-         ... в общото безпътие...

-         ... уморена...

-         ... да вярвам... Не искам... да бъда...

-         ... различна...

-         Бурята...

-         ... опустоши душите ни...

-         Ти си...

-         ... жена без тяло... Лице...

-         ... сляпо... Тишината...

-         ... припомня... безверието...

    А пътят е дълъг, безкраен. Губи се далеч по планинските завои. Дълбоко в тях самите... неспособни...

-         ... да стигнем един до друг...

-         Стените...

-         ... разделят...

-         ... ръцете...

-         ... жадуват...

-         Спри се...

-         ... не виждам...

-         ... тялото ти...

-         ... в мрака...

-         Усмивката...

-         ... връща...

-         ... присъдата...

-         ... на самотата...

-         Не искам...

-         ... да виждам...

-         ... ден...

-         ... в който...

-         ... не помня...

-         ... името ти...

    Снегът затрупва пролуките в Стената. Затрупва проходите планински. Остава пропастта... между...

-         ... теб и мен...

-         ... и слънцето...

-         ... почерня...

-         Хората...

-         ... потъмниха...

-         ... небето...

-         ... кънти яростно...

-         ... страх ме е...

-         ... само миг...

-         ... преди Края...

-         ... имаме всичко...

-         ... което сме искали...

-         Имаме...

-         ... себе си...

-         ... веригите...

-         ... на собствените си....

-         ... желания...

-         Кръвта...

-         ... полудявам...

-         Сенки...

-         ... в главата ми...

-         Намирам...

-         ... истините...

-         ... на въпросите...

-         ... без отговори...

   Някъде там, далеч от минало и бъдеще, далеч от хората и нравите... Далеч...

-         ... от вярата...

-         ... в по-добро утре...

-         Пристъпихме...

-         ... портите...

-         ... пред Бога...

-         ... и пред самите себе си...

-         Не чакай...

-         ... последния звън...

-         ... камбанен...

-         ... птичката...

-         ... умира последна...

-         ... с най-сладката песен...

-         Помни ме...

-         ... винаги така...

-         С ръцете...

-         ... които грабят...

-         ... без жалост...

-         С очите...

-         ... които пламтят...

-         ... с мрачен огън...

-         С целувките...

-         ... които разкъсват...

-         ... всичко в мен...

-         Не чакай...

-         ... изгрева...

-         Времето...

-         ... бърза...

-         Обичам те...

-         ... лъжливо...

-         Обичам те...

-         ... в душата си...

-         Далеч от завистта...

-         ... на хората...

-         ... и тътена...

-         ... на бурята...

-         Обичам те...

-         Следите...

-         ... безследно изчезнали...

-         Обичам те...

   Изгорялото самотно дърво на хълма. И устремените към жадната му пепел пеперуди. Крилете горят в свещения фанатичен огън на човешките жестоки идоли.

    Веригите подрънкват.

    Душите проклинат.

    Господарите си.

    Безвремие.

-         Обичам те...

 

18.04.2009 г., София

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...