http://it.youtube.com/watch?v=PrFHFnioS9Q&NR=1
Уловил безпокойството ми в погледа, отецът сложи меката си ръка на рамото ми и се усмихна насърчително, посочи една пейка в близост и се отдалечи от нас. Топката отново се сви в стомаха ми, но не посмявах да поглеждам Марко. Давах си сметка, как изглеждам и какво може да се предполага. Сърцето ми беше готово да разкъса тънката ми блузка и да изскочи на свобода. Почувствах мускулестите пръсти на Марко върху ръката ми и забих още по-дълбоко поглед. Разваленият му руски само стегна в болезнен обръч гърдите ми.
- Не се страхувай. - Успях да си преведа.
- Отецът каза да изчакаме, сега ще дойде една от сестрите, помощнички в Каритас и ще те заведе в общежитието. Той ще позвъни по телефона и ще уреди всички подробности. Аз зная къде е общежитието, утре ще дойда да те видя.
Не вярвах на ушите си. Един работник от постсоциалистическия лагер, който нищо не ми дължи, прие мен, непознатата, и ето, че имам подслон и сигурност в една толкова далечна дър ...