Събуждайки се сутринта в очакване на нещо ново, аз усетих, че ще е още един скучен ден... Не ми се излизаше. Това еднообразие, изпълнено със сърдити и надменни лица, ме убиваше, затова реших да се излежавам пред телевизора. Да, но слънцето толкова примамливо препичаше, че сякаш с всеки свой лъч то ме канеше да го докосна. Не издържах - в късния следобед реших да се разходя... Не исках да срещам никой, исках да съм сама, непозната, невидима... Вървейки по улиците, изпълнени с хора, ароматът от цъфналите липи сякаш ме омагьосваше, караше ме да вървя към място, на което не бях ходила с години... Сякаш само там имаше липи...

Свечеряваше се, когато влязох в парка... Все още имаше хора, но те бързаха да се прибират - чувствах се великолепно от това, че ще съм сама... Ароматът от липи ставаше все по-силен, чувствах се замаяна от него, зареждаше ме с необяснима сила... Тези сладки и същевременно странни вълни, които ме обливаха, караха тялото ми да потръпва...

Беше вече тъмно, когато стигнах до мястото, от което се носеше този афродизиак във въздуха... На бледата лунна светлина тази полянка беше приказна - отрупана с малки цветчета, заобиколена от цъфнали липи, а по средата между две млади дръвчета имаше скамейка... Онемях... Бях толкова погълната от гледката, че дори не забелязвах силуета, който стоеше на самотната скамейка. Приближих се и седнах, на слабата светлина видях мъжки образ, това ми беше достатъчно... Завъртях се с гръб към него, затворих очи и вдишах опияняващия аромат на липите...

Не зная колко време съм стояла така, но не след дълго усетих нечии пръсти върху гърба си, понечих да се обърна, но нечии устни се впиха във врата ми... Потръпнах... Беше ме страх, но в същото време ми бе толкова приятно... Нежните мъжки пръсти се насочваха към гърдите ми - не се съпротивлявах... Устните не спираха да целуват врата ми... Не усетих как от скамейката се озовах на меката трева... Той беше върху мен, обсипваше ме с целувки и късаше бавно всяко копче на ризата ми... Не можех да чакам повече, исках го... Бързо събличах всяка дреха от него, а той сякаш нарочно ме събличаше все по-бавно. Идваше ми да викам... така ме подлудяваше... бях така възбудена, а тези малки целувки, с които обсипваше тялото ми, направо ме изгаряха... Усещах го... той бе готов за мен, а аз... аз вече изгарях... Докоснах с ръка члена му... твърд, пулсиращ... За миг погледите ни се срещнаха - изгарящи, безумни, копнеещи, разбиращи... Усмихна ми се... и... проникна в мен... бавно... нежно... От копнеещите, нежни ласки, той се насочваше към грубите, силни, изпълнени със сладка болка тласъци... Караше ме да се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре, докато стигна върха... Бях близо... тялото ми не ме слушаше... Той също бе близо - усещах го... Отпусна се на тревата и ме остави аз да действам... Седнала отгоре му, аз не спирах да се движа, а ръцете му опитно обгръщаха гърдите ми... Движих се все по-бързо, той затвори очи... искаше да се контролира, но не можеше. Краят наближаваше... Той отново бе отгоре ми... последен тласък и върхът бе покорен и от двама ни... Целуна ме нежно и се усмихна... И двамата бяхме доволни...

                    Затворих очи и вдишах опияняващия аромат на липите... Целунахме се и се разделихме... Аз останах на полянката... Не можех... Не исках да си тръгвам от тук... Доволна усмивка покри лицето ми... Исках го отново...