bathory (Ержи)
17 125
5 нояб. 2009 г., 22:35  

Оръжието 

  Проза
5.0 / 1
1001 0 5
4 мин за четене
ОРЪЖИЕ
От името на Момичето:
Денят премина бързо, неусетно. Ден като всеки друг без промяна. Самотата стана от поносима до степен на непоносимост. Тишината заглушаваше мислите ми. Душата ми се бунтуваше и искаше да крещи. Гробно мълчание бе и в главата ми. Гласовете, които преди чувах, бяха заглъхнали. Стана ми още по-самотно и потреперих. Изправих се от леглото и грабнах лист хартия, а после писалка. Седнах пред бюрото и паниката ме обгърна. Гласчетата се завърнаха и дообъркаха мислите ми. А въпреки това записах..
,,Страх – в момента само това чувствам, като изключим любовта ми към теб. Странно, че ме остави сама, точно когато имах най-голяма нужда от присъствието ти. Не разбра каква болка ми причиняваш или го осъзнаваш?! Не знам защо толкова много съм се вглъбила в отвратителното ти същество и до последно те очаквам. Ала сега твърдо съм решила да те забравя, но както винаги, може да се появиш и да ме размекнеш. Знай, че няма да се поддам и да падна в краката ти. Не и този път.
А, да, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ержи Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »