Глава четвърта

         І

         Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България  хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят върху този факт.  В широката Дунавска равнина, в този край, сбутани в ъгъла на картата бяха единствените балканджии. Пролетта, лятото и есента работеха здраво, а през зимата се затваряха в къщите си и дегустираха целодневно виното и ракията. През това време на годината трудно можеше да намериш трезвен човек  в умиращите схлупени планински села. Отгоре на това тук феминизмът бе отдавна победил, поне в областта на дегустирането, защото мъжете и жените пиеха почти наравно и никой не гледаше в чашата на другия.

         В единия ъгъл на механата гордо извисяваше снага дълга маса, която се огъваше под натрупаните върху нея мезета и питиета като старец под натежалите години. Бутилките уиски палаво отразяваха оскъдната светлина, която караше жълтата течност в тях да проблясва като магическа отвара. Суджуците, пастърмата и салатите се бяха разположили нашироко  като шефове на Винпром и заемаха по-голяма част от полезната площ.

- Ето на това викам аз перфектно направена маса. – каза Аврамов, след като я огледа с поглед на ценител – Чак ми е леко притеснително да наруша спокойствието на това съвършенство. Все едно съм в Лувъра.

- Ти пък се извъди голям естет. – обади се Борсата, който винаги свеждаше сложните неща до незначителни подробности.

- Румънските народни приказки, Борса, ти пречат да забележиш и оцениш красотата на това съвършенство. – жегна го Аврамов.

- Маса като маса. – не се предаде Борсата – Какво ми се правиш на оценител на картини?

- Не съм оценител, Борса, а ценител. Ценител на добре изглеждащите неща, като маси, жени и други благинки, които животът ти поднася в ръцете. Важното е да цениш хубавото, което ти се случва, за да не заприличаш на румънска народна приказка. Хубавите неща в живота трябва да се ценят, а оценката дава оня горе, който и да е той.

- Айде стига с тия румънски приказки де! – сопна се Борсата – Аз поне съм ги чел.

- Но си пропуснал море от други книги, които си заслужават.

- Майната ти!

- Борса, аз си мислех, че ще ме замериш с някоя сложна думичка, а ти опрости нещата до една майна. Недей така, че ще обидим пловдивчаните.

- Стига сте дебатирали като в предизборно студио бе, пичове! – скастри ги Грег – Тази вечер сме шотландци. Никакви майни!

- Това ме подсеща, че съм силно притеснен, като седна да не ми влезе някой неидентифициран обект под полата. – каза Аврамов – Много пряк достъп до дупето ми дава тази пола. Чак сега разбирам какво им е на жените.

- Стискай здраво краката, другарю Аврамов! – посъветва го Боян.

- Е как да ги стискам, като съм свикнал да стискам само чашата, а кажи ми? – каза Аврамов – Па и ми е леко ветровито така. Имам чувството, че съм клекнал по голяма на някой връх, а вятърът брули ли, брули, а знаеш, че е вредно такъв важен орган да се оставя на течение. Получава се един вид перфорация. Абе, несгодия си е, мама му стара! Ебати шотландците! Тия затова са се движели на кланове, та да се пазят, като му хвръкне на някой полата.

- Споко! След няколко чашки ще ти е последна грижа какво ти става под полата. – успокой го Грег.

- Ти недей така! Това си е за притеснение. – обади се Борсата и взе неспокойно да пристъпва от крак на крак – Този въпрос го бях неглижирал.

- Тази думичка от коя страница на Тълковния речник я изкопа? – избъзика го Аврамов.

         Бурен смях огласи механата.

         Компанията стоеше пред масата и определено изглеждаше не на място с шотландските си полички. Приличаха на племе канибали, които обсъждаха качеството на месото. С голямото си шкембе, което изпъкваше над полата и обилно окосмените крака Аврамов спокойно можеше да мине за вожд на тази групичка. Борсата се извисяваше като телеграфен стълб над останалите. Беше слаб като манекенка, страдаща от анорексия и полата висеше върху него като случайно попаднал там парцал.   Двамата с Аврамов приличаха болезнено на Дон Кихот и Санчо Панса. Останалите членове на ловната дружина наподобяваха на шотландци, които са избягали от жените си, поради което притеснено въртят глави в различни посоки, за да не ги изненада отнякъде благоверната.

- Вие какво? Специална покана ли чакате?  - избоботи появилият се току-що Гангстер.

         Компанията извъртя глави към него и избухна в смях. Огромният му корем се чувстваше неудобно, пристегнат в шотландската пола и я беше покрил почти цялата. Приличаше на великан, който е станал сутринта след тежка нощ и се е облякъл на тъмно.

- Гангстер, ти просто трепеш рибата с динамит, пич. – каза през смях Грег.

- Вие да не мислите, че изглеждате по-добре бе. – отвърна той също през смях – Приличате на амортизирани обитателки на публичен дом.

- Малеее! Докъде ни докара. Станахме за смях с твоите поли. – каза Боян.

- Да не ви пука, пичове! Важното е да се забавляваме. Сядайте, че време не остана! Кога ще го изядем и изпием всичкото това?

         Не чакаха втора покана, а веднага заеха местата си с бързина и организация, която се постига с много тренировки.

- Ти не бери грижа! – успокои го Борката, докато си наливаше уиски – Справяли сме се и с по-тежки ситуации, но че ще станем за смях на града, ще станем.

- Ти пък к'во си се притеснил - да не сме в Лондон бе, пич? -  рече Грег – Поне ще имат за какво да си говорят местните през зимата, че иначе е страшна скука.

- Смятам, че местните ще ви споменават и през късна пролет. – отбеляза Гангстера – Този лов ще се помни.

- А ние още не сме го започнали. – каза Боян – Сега сме само на увертюрата.

- Нещо много я проточихме тази авантюра. – рече Борсата – Дай да се чукнем, че гърлото ми е едно такова пясъчно.

         Другите избухнаха в смях, който се разпростря в голямото помещение като приливна вълна, която се разби в каменните стени. Борсата ги гледаше учуден, като човек, който не е разбрал разказания виц. С тежката задача да му разясни ситуацията се нагърби Боян:

- Увертюрата, бате, няма нищо с авантюрата. Ти, като любител на сложните думи,  трябва да ги знаеш тия неща.

- Увертюра, авантюра - все тая. – констатира Борсата, който не можеше да бъде смутен лесно. Още повече, от някакви си сложни думички. И добави за авторитет - Дай да пием, че  ми стана трансцедентално на душата!

         Вдигнаха чашите и започна дълга и протяжна процедура, основната цел на която бе всички чаши да се срещнат. След като звънът им обяви мисията за успешна, отпиха авторитетна глътка.

- Не разбрах само защо уиски? – каза Аврамов, докато гонеше с вилицата парче суджук – Горе имам цял кашон с водка „Белуга”.  Някак си ми е неспокойно да седя тук с това шибано уиски, а кашонът да скучае самотно в стаята.

- Споко, другарю Аврамов! – успокои го Грег – И утре е ден. След лова мисля, че е най-подходящият момент да полеем убития дивеч с водка.

- Така си е. – подкрепи го Борката – Дивото прасе си иска „Белуга”

         В разгара на дебата сервитьорът остави две купи с лед на масата. Беше ниско и набито като щангист момче на около двадесет и пет години, с гола глава и голям нос, който караше някои, чели книги, да го оприличават на Сирано дьо Бержерак.

- Пичове, това е нашата местна гордост. – обяви Гангстера, като сочеше сервитьора с вилицата – Чудо на науката, което може да се пръкне само край Белоградчишките скали. Според мен той трябва да кандидатства за осмото чудо на света. Наш Сашо Терсенето.

- И к'во толкова му е чудатото? – запита Борсата – Човек с два крака, две ръце и една глава.

 - Човекът заеква бе, пич, но само когато не е правил секс, когато прави секс - три дни не заеква и после почва с начале. Сега му е третият ден и все още се държи.

- Стига бе! Ти ни бъзикаш.

- Нема бъзик. Самата гола истина. Така ли е, Терсене?

         Момчето наведе срамежливо глава и с интерес взе да изследва обувките си, след което каза:

- Епа... така е, както казва шефът.

- Аз това не мога да го повярвам. – каза Борсата, който беше стъпил здраво на земята и всякакви чудатости го караха скептично да се усмихва, като човек, който току-що са му съобщили, че ще намаляват данъците.

- Сега нали не заеква?

- Не заеква. – съгласи се Борсата.

- Е, ще видиш утре как ще го подкара. Освен, ако не излъже някоя девойка тази вечер.

- А, такива да ги нямаме! – възпротиви се Борсата – Ще му наложим карантина за тази нощ. Никакви жени.

- Чу ли, Терсене? – каза Гангстера – Никакви жени тази нощ. Нема да излагаш града.

- Добре, шефе.

- Абе, оставете момчето да води социален живот. – обади се Боян.

- Не! – отсече Борсата – Искам да видя това чудо на природата, а утре аз ще му намеря не една, а две жени. Става ли, бате?

- Епа, става.

- Така те искам. – одобри Гангстера - Науката изисква жертви.  Утре така ще наваксаш, че нема да хълцаш не три дена, ами три недели. Така ли е?

- Епа, така е, шефе.

- Айде сега, бегай да вършиш работа. И следи леда изкъсо, че тия софиянци го трошат много бързо.

- Добре, шефе. – каза момчето и кротко изчезна.

- А, и след половин час носи прасенцата, да не седят самотни в кухнята.

- Слушам, шефе.

- Гангстер, ти си го дресирал като кокершпаньол тоя пич. – констатира Аврамов – Отвържи му малко каишката!

- Нема такова нещо, другарю Аврамов. При мен е свобода и демокрация, но момчето си е малко свитичко. Тия лингвистични проблеми много го тормозят.

- Добре. – каза Аврамов – Утре, когато любителят на румънски народни приказки зърне чудото, лично аз ще му осигуря на пича няколко девойки да се забавлява цяла нощ. Познавам едни страшни каки и още сега ще ги викна от София, па да го видим после дали ще заеква. Гарантирам ти, че поне година ще говори като говорител на новините.

- Не, това си е голяма драма. – каза Грег – Представяш ли си този пич как ще изневерява на жена си? Ако тя го остави на сухо, а той не заеква, си е вътре с двата крака.

- Мамка му, Грег!  Прав си. – съгласи се Аврамов – Не бях поглеждал от този ъгъл върху проблема, но ти, нали си  адвокат, мама му стара, веднага схвана основния проблем.

- Този или ще бъде най-верният мъж в историята на човечеството или ще стане велик комбинатор. – обобщи ситуацията Боян.

- Другари, стига сме се отвличали от основната тема! – взе властта Аврамов – Гангстер, викай оркестъра на бай Цане. Нека музиката да свири, животът да е в ритъм и прасетата да треперят!