Под дебелият лед на забравата прозират
немигащи очи. Това са очите на немите риби, които чакат някой да си спомни за тях. Да пробие отвор с ръце в студеното и безкрайно
безвремие. Да ги вдигне високо над главите
на обезверените човеци...
Тогава рибите, ще проговорят, ще затанцуват, ще запеят!
...и ще нахранят човеците със себе си!
© Хари Спасов Все права защищены