4 мар. 2015 г., 22:15

От Украйна с любов 

  Проза » Рассказы
724 0 2
15 мин за четене

Максим се отпусна в коженото кресло, втренчи се за миг в огромния панорамен прозорец, разкриващ безкрайния изумрудено син простор, наля си един пръст коняк в тумбестата чаша и запали цигара. Повтори няколко пъти упражнението и взе телефона.

Набра номера на Генерала и зачака. Звънеше по защитена линия, която не се подслушваше и можеше спокойно да говори.

- Генерале, Максим е.
- Знам кой е... - отговори дрезгавия глас в слушалката.
- Хвърлихте ме като попче сред акули...
- Слушай, Максим. Трябва да заминеш за Украйна.
- Като си се хванал на хорото ще играеш... - отвърна Макс и започна да търси с ръка запалката си на малката масичка със стъклено покритие до него.

***

Максим слезе от самолета на летището в Одеса, вдиша дълбоко свежия морски въздух, събра кураж и слезе по стълбичката.

- Вие ли сте Максим Леонидов? - чу кадифения женски глас на дамата, която се бе приближила до него.
- Да кажем, че съм аз...
- Чудесно. Заповядайте - колата ви чака. - с отигран жест красавицата го покани към колата, двамата тръгнаха, а тя тактично изостана назад. - Аз съм Кристабела и имам ангажимента да ви съпроводя до хотела ви.
- Ами, щом имате ангажимент...

Стигнаха до хотела. На рецепцията му разказаха набързо, че сред известните гости на хотела били хора като Антон Чехов и куп други, които той не си направи труда да запомни. Качи се на третия етаж, придружен от дежурния на етажа, който му отключи стаята, протегна ръката си, обвита в бяла ръкавица тактично и зачака бакшиш. Получи го и церемониално се оттегли, докато Максим хвърли куфара си на пода, извади си цигарите, запали и излезе на просторната тераса, от която водите на Черно море се виждаха прекрасно. Морето блестеше, обагряно от сутрешното слънце, морския вятър подухваше, беше прохладно и спокойно. Максим седна на креслото на терасата, бутна с ръка листата на едно от растенията, които красяха просторната тераса, взе вестника от масичката срещу него и зачете. Нямаше нищо интересно, освен...

"Президента Виктор Янукович днес подаде оставка и се намира в неизвестност. Според информации президента е избягал в Русия"

Макс се усмихна лукаво. Чудеше се дали драскача, който е написал статията вярва, че се е случило така, или просто пише каквото му казват. Защото само глупак би повярвал на това. Янукович не подаде оставка. Беше в Харков, когато пред Радата се стовариха въоръжени отряди, вътре превратчиците, приеха промяна в конституцията и обявиха, че Янукович бил подал оставка и избягал.

По-късно Макс щеше да се задуши от смях, когато по телевизията се появи Виктор Янукович и обяви, че не е подавал никаква оставка. Е, да ама те изпъдиха, Витя. А на няколкостотин километра, че и по-малко, от Одеса жителите на Донецк, Луганск и други руски градове вече бяха нарамили пушките. Че как така - те бяха гласували за Партията на регионите, а сега някакви си там в Киев свалят президента и се прегръщат с американците. Максим беше наясно какво ще последва в следващите месеци. Щеше да започне войната, защото на всички беше ясно, че Източна и Западна Украйна са две отделни държави. Но беше наясно и че от новите приятели на новия олигархичен кръг от управляващи, узурпирали властта с тяхна помощ, ще изпратят кредити и оръжия. Парите от кредитите - директно по джобовете и банковите сметки, а оръжията няма да отидат при съсипаната през последните 20 години украинска армия, а ще бъдат изнесени в чужбина или продадени на черния пазар. През последните години от същото това пристанище, което Максим гледаше, докато пиеше бира "Бiла Нiчь" ("Бяла Нощ") бяха изнесени оръжия и техника на украинската армия за над 40 млрд. долара...

С две приказки, рече си на ум Максим Леонидов, голяма лапаница ще падне. А масрафа ще го плащат обикновените украинци и онези войници, които ще мрат като пушечно месо на фронта. Цената е висока - хиляди човешки животи, милиарди, които ще плащат украинците на международните институции, отпуснали кредити на корумпираното ново правителство и загубата на Крим, Донецк, Луганск, а може би и други руски територии, попаднали през годините в рамките на Украйна.

***
Когато пристигна в Лвов, за да се срещне с водещия си офицер Макс се чудеше дали е в Украйна или в Полша. От тая страна пък поляците имаха претенции, понеже преди време Украйна е била под короната на Полша. Че даже и в украинския език ясно си личат полските примеси. Но Макс беше в Украйна заради настоящето и събитията в последните месеци. Историческите уроци нямаха значение. Особено за американците.

И какво, мамка му, водещия офицер се оказа Кристобела, която го посрещна на летището в Одеса и майсторски шофираше по улиците до хотела, в който го настаниха. Явно не беше просто шофьорка. Тя се усмихна, а той хвърли поглед с набитото си око отгоре до долу. Беше с отворени обувки с висока платформа, дълга черна рокля до глезените - съвсем прилична, като изключим дългата цепка, стигаща чак до гащичките ѝ и умерено отвореното деколте, в което той не се сдържа да впие поглед.

- Хайде, Леонидов, чака ни работа. - отвърна тя, отегчена от захласването му по извивките на тялото ѝ.
- Дявол да ме вземе... - измрънка Макс и тръгнаха към колата на Кристобела.

Кристобела отново шофираше майсторски по сивите улици.
- Ще ти трябва по-подходящ костюм, отиваме на важно мероприятие... - каза по едно време Кристобела.
- Къде и при кой?
- Ще видиш.

***
Кристобела намести папионката на Макс, поизглади с ръце панталона му (а той се размечта, разбираш ли) и тръгнаха.
- Тук ще се видим набързо с едни важни хора, ще те представя и те ще ти дадат нещо като "препоръка" за Киев. - обясни му красавицата.

Ролята на Макс беше сложна. Той щеше да се представи за "дезертьор" от ГАЗПРОМ, който иска да работи за украинската "Нафтогаз". Историята му беше градена с години - дълго време беше внедрен, умишлено, сред обвързаните като свински черва олигархични кланове, кръгове и дори фамилии в Украйна и играеше ролята на "човека от ГАЗПРОМ", който им помага да крадат от руският газ, доставян за Украйна. Сега, след като вече го познаваха като техен човек, украинските олигарси лесно щяха да се заиграят отново с него. Те не знаеха, че той работи за външното разузнаване на Руската Федерация. Мисията му имаше широк спектър от цели - например после се оказа, че част от оръжията, пратени от американците за украинската армия се оказаха в ръцете на Сирийската Арабска Армия, която беше поддържана от... руснаците. Голяма част от кредитите пък се озоваха в разни офшорки, докато инфлацията в Украйна дънеше народа като куче, гривната се обезценяваше, а стоките поскъпваха. Е, това нямаше да продължава до безкрай и новия "Майдан" щеше да избухне скоро, за това трябваше да се КРАДЕ БЪРЗО и да се подсигури път за бягство. Ако Янукович избяга в Русия, то големците на новата "про-западна" власт щяха да офейкат именно на Запад.

Но сега трябваше да се снишава. Кристобела го запозна с много важни хора от новата власт (не с тях директно, а с техни протежета и пълномощници, разбира се), възобнови контактите си в Украйна и зачака да бъде потърсен.

И това се случи много скоро. Русия, разбира се, прекрати доставките на газ за страната и "човека от ГАЗПРОМ" стана нужен. А той имаше създадени (пак като част от прикритието му) връзки не само в Украйна, но и в други държави като Молдова, Беларус, та дори и сред режима в Дамаск. Този образ беше изграждан на врелия и кипял разузнавач в продължение на над десет години.

***
Американците знаеха какво представляват пробутваните за "демократични" и "про-европейски" олигарси, които си назначиха в Киев. И точно такива им трябваха. Те бяха като предните управляващи, но на тяхна страна. Първо изчезна златния резерв на Украйна (или, ако трябва да сме точни 98% от него...), който в една нощ отлетя на товарен самолет от летище
„Бориспол“ в неизвестна посока. След това американците се заеха с енергийния сектор. Концесии за добив на шистов газ в Източна Украйна, контрол над украинския газопровод, през който минават доставките на газ за Европа и тн. 


Когато Максим пристигна в Киев, придружаван от Кристабела, която беше негов гид, общ приятел с олигарсите, с които щеше да "работи", а и любовница (за жалост само в ролята на такава), завари потресаваща и мрачна гледка. Жителите на столицата нямаха водоснабдяване, заради липсата на газ, протестиращи все още имаше на пл. "Независимост", но всички медии се правеха, че не ги виждат. Отчаянието, че нещо ще се промени след свалянето на Янукович вече взимаше превес, а мнозина дори псуваха и се биеха по-главите "Че те тия са по-зли и от ония".


Кристабела изживяваше по-лично всичко това, защото баща ѝ беше украинец, а майка ѝ наполовина италианка, наполовина рускиня. Тя самата се определяше като рускиня, но пък носеше красивото италианско име, което ѝ беше дадено по настояване на майка ѝ. Тя обаче знаеше, че няма надежда за украинците. 60% от богатствата на Украйна са в ръцете на олигарсите...

Двамата с Макс се настаниха в обща хотелска стая. Нали бяха "двойка".

- Ама и аз какъв мъж съм си избрала - шегуваше се Криса - с една глава по-нисък!


Тя имаше доста дълги крака, а като се покатери на високи обувки ставаше над 1.80. Макс пък беше скромните 1.70 и нещо. Ама какво от това? И Путин е нисък, а пък Медведев е 1.62 - спореше Макс, но беше приглушаван от смеха на Кристабела. Това бяха моменти на спокойствие. Хотела беше крепост, в която двамата сваляха маските си, които носеха пред всички навън поради естеството на работата си. Това някак си ги сближаваше, а и навярно той за нея и тя за него беше единствения приятел в цяла Украйна...

***
- Господин Арчър, това е Максим Леонидов, за който говорехме миналата седмица.
- Приятно ми е, господин Леонидов - отвърна младия мъж и се усмихна. - Отдавна искам да се срещнем, на вас може да се разчита и искам да работите при нас.
- Чудесно, господин Арчър, за това съм тук все пак...

Девън Арчър не беше кой да е. Най-сетне Максим вече плуваше сред акулите. След свалянето на Янукович, ръководената от еврейския олигарх Игор Коломойски "Буризма Холдинг" - най-голямата частна газова компания на Украйна се сдоби с нов член в борда на директорите - сина на вицепрезидента на САЩ - Хънтър Байдън. Девън Арчър пък е бил
съквартирант на доведения син на Кери, Кристофър Хайнц, в университета Йел. По-късно е назначен на работа в Rosemond Seneca Partners, където Хънтър Байдън работи като изпълнителен директор по това време.

И какво се оказва? Максим разговаряше с дясната ръка на синчето на американския вицепрезидент. Кристабела стрелкаше с палави погледи младия Девън, за да го разсейва и да му пречи. Облизваше с езичето си сладките си устни, усмихваше му се и се правеше, че само си пуши цигарата и въобще не се интересува от разговора между Макс и него. Това е голяма трудност за американците - идвайки в Източна Европа те се смятат за господари, но са нищожества пред повечето ни красавици, а поне от тях си имаме много...

- Както знаете, новата власт вече ни предостави добри концесии, говоря за нашите компании, разбира се, да добиват шистов газ в Източна Украйна. Вие като руснак по-добре бихте се справил в този размирен, така да го нарека регион, вие познавате тамошните нрави и порядки. - Девън Арчър се обърна към Максим.
- Но там си имате губернатор, нали? Коломойски ще ви помага. Ето - наскоро имаше протести срещу добива на шистов газ и той набързо се оправи. Изпрати хулиганите от "Днепър едно" и те прецакаха протеста на хората.
- Ха-ха! Да, така си беше. Но той вече направи достатъчно, разбирате ме...
- Да, да. - Макс се направи на леко отегчен от задачата, която искаха да му възложат, но всъщност не вярваше, че ще стане толкова лесно. Все пак руснаците не искаха западни и американски компании да надупчат Донбас и да грабят от най-богатото находище на шистов газ в Европа.
- Добре, господин Леонидов, ще се видим тези дни отново. Този път ще ви представя и на господин Байдън.

"Господин Байдън" ?! - помисли си с насмешка Макс. - това бащино синче си няма и на идея къде се намира.

***
Кристабела и Макс вечеряха в ресторант Fiori.
Вече всичко се подреждаше. Американците и украинските тумбаци покрай тях вече бяха клъвнали. Добър повод, разбираш ли, да изпият с Криста бутилка "Кианти".
- Как се озова тук Кристабела?
- Служа на Майка Русия. - отвърна тя и се усмихна искрено, показвайки снежнобелите си зъби. Усмивката ѝ прерасна в смях, когато Макс започна да се хили. - Ами ти? Защо избра този живот? - подхвърли топката към него.
- От малък си мечтаех за това. Е, мислех, че ще е като по филмите и ще има повече "екшън", разбираш ли, обаче не е толкова зле. Ето, сега вечерям с красавица като теб. Вярно по задължение си с мен, обаче...
- Всъщност, Макс, сега не ме задържа нищо. Мога да си ида в хотела и да не стоя с теб. Обаче сме добър екип, нали? Движим се много добре.
- Сега в Киев цари хаос, всеки се бие да дръпне чергата под себе си, всеки воюва за по-голямо парче от пая. Вчера бяха заедно, защото имаха общ враг: Янукович и тия с него, но сега дойде момента да грабят и всеки иска повече. Донякъде за това всичко стана по-лесно, отколкото пресмятахме.

Кристабела не беше по-глупава от него и знаеше всичко това, но пък искаше да вярва, че с Макс наистина са страшен екип, че той е Бонд, а тя неговото момиче. Разбира се не му показваше това. Не беше професионално. А в техния занаят нямаше място за такива чувства. Не случайно и двамата бяха несемейни.

Прибраха се в хотела. Кристабела беше замаяна от виното, свали обувките си и се просна на голямото легло.
- Слушай, Криси, писна ми да спа на тия фотьойли...обещавам да не те закачам.
- Добре, аз ще спя на фотьойла тази вечер. Прав си - не е справедливо все ти да се гънеш. - отвърна му тя.

Макс си наля два пръста уиски, взе една пура, излегна се в леглото и започна да щрака каналите на плазмата. В това време Кристабела се чудеше как да свие дългите си крака, или някак да се намести на фотьойла.

- Майната му. Лягам и аз на леглото. И внимавай!
- Добре, спокойно. Ето ще направим преграда. - каза Макс и започна да реди възглавнички по средата на леглото. "Стена", която не би възпряла никой ловец, точещ лиги по плячка на сантиметри от него!
- И загаси телевизора, моля те. Уморена съм много.
- Вече сме като истинско семейство. - измайтапи се Макс, загаси телевизора, остави празната чаша от уиски и пригаси пурата в големия пепелник.
- Не знам как е в "истинските семейства", татко ни заряза от рано. Сигурно нещо такова ще да е. - отвърна Криста и се изхили след Макс.
- Татко ти не е добър пример. Лека нощ, Криста.

Двамата се унесоха. След време дългите къдрици на Кристабела се оказаха в лицето на Максим. Поемайки си въздух той усети това. Или по-скоро усети как ухае косата ѝ. Това направо го побърка. Надигна глава, махна една-две възглавнички от "стената" между тях и започна да души врата ѝ. Тя го усети и отвори очи. Не каза нищо и се престори, че спи. Той продължи да я подушва, както разгонено куче души женската. На нея ѝ хареса. Обърна се към него и се усмихна.
- Заспивай. - каза тя.
- Не! Хайде, хаде... - каза той и започна да я милва.

Прегърна я и я допря до себе си, а тя само за парлама започна да се съпротивлява. След миг вече езика ѝ беше в устата му, ръката му бъркаше в гащичките ѝ, а нейната в неговите. Свалиха всичко ненужно и двамата бяха възбудени като тийнейджъри, дълго не бяха правели секс. Криста хвана члена на Макс и го вкара във влажната си вагина. Той се отпусна и не мръдна, а тя започна да прави движения напред-назад и сама да се обгрижва с него! После той я хвана за врата, намести се и започна да ту бавно, ту бързо, а тя ставаше все по-мокричка и влажна. Накрая усети, че и тя иска да свърши и най-накрая се отпусна, за да свършат заедно. Това означаваше да свърши в нея. Тя малко се ядоса, но по-важното беше, че ѝ хареса секса и след миг замърка като коте и се унесе във съня си. Той я прегърна и затвори очи, за да заспи, но тя нежно му хвана ръката и я премести. Не си падаше по тия работи!

***
След няколко месеца в "Буризма Холдинг" Максим беше може би най-одумвания. Недоволството срещу него растеше. Лидерите на сепаратистите не искаха парите на американците. Тук американците удариха на камък - не всичко се купува с пари, драги. Компании като "Шел" бяха изритани от Източна Украйна и си тръгнаха с подвити опашки. Американците удариха на камък и с опита си да придобият украинската газопреносна система и така да саботират доставките на руския газ за Европа, когато си поискат.

Разбира се американците започнаха да се съмняват в Максим.
Кристабела кацна на "Шереметево" и се отправи към Подмосковието, където в една вила я очакваше Генерала. Щеше да му съобщи, че всичко е наред и Макс вече може да се прибира в Москва.

Да, ама не. Американците започнаха да изтеглят лобистите, "бизнесмените" и тем подобни лешояди от Украйна, когато войната в Югоизтока се разсмърдя. Украинската армия беше наритвана ежедневно от сепаратистите и подкрепящите ги бойци от спецназ. Можеха да ги изритат чак до Киев, но Русия и САЩ спазваха някакво спортменство - Западна Украйна за американците, Източна за руснаците. Американците си назначиха хора в правителството и администрацията на Шоколадовия крал (президента Порошенко) и с това въпросите бяха приключени - оттук нататък можеха да си взимат каквото искат и можеха да правят каквото искат, защото властта в Киев беше под техен контрол. А такива като Макс и други дребни играчи вече не бяха нужни, а знаеха твърде много.

"През изминалото денонощие руските терористи са убили над 30 невинни жители на Днепропетровск. Един от загиналите е руски гражданин - Максим Леонидов, 45 годишен."

Генерала изключи телевизора. Кристабела прехапа устни, кръстоса краката си и каза равнодушно:
- Той се справи добре...

© Чарли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Виктор.
  • Хубава тема, интересно представена. Радвам се, че прочетох!
Предложения
: ??:??