28 мар. 2013 г., 18:53  

Отиде си 

  Проза » Рассказы
674 0 2
3 мин за четене
Усещах погледа му върху себе си понякога. Обхождаше ме с очи. Когато обаче очите ни се срещаха, той обръщаше глава в обратната посока. Сякаш се срамуваше... Странно беше, защото той се забиваше с всяко момиче от компанията. С какво бях по-различна аз. Аз съм като другите или... поне се опитвам.
Тази вечер не издържах на глупостите, които говореха останалите от компанията и реших да се прибера. Казах чао на всички и тръгнах... Вече беше тъмно и малко ме достраша. Това, което ме радваше бе, че живея близо. Почти по средата на пътя се обади приятелката ми Хедър, за да ми каже, че ТОЙ идва при мен, за да я изпрати до вкъщи. Много се учудих и застанах на едно място като вкаменена. Реших да седна на една от пейките срещу мен и се свих, за да се стопля... Бях притворила очи, когато усетих, че сяда до мен.
- Студено ли ти е? - попита ме. "Що за въпрос, разбира се, че ми беше студено..." - мислех си аз. - "Поне можеше да ми предложи якето си..."
- Малко. Все пак стоях на едно място 10 минути, н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Недева Все права защищены

Предложения
: ??:??