Усещах погледа му върху себе си понякога. Обхождаше ме с очи. Когато обаче очите ни се срещаха, той обръщаше глава в обратната посока. Сякаш се срамуваше... Странно беше, защото той се забиваше с всяко момиче от компанията. С какво бях по-различна аз. Аз съм като другите или... поне се опитвам.
Тази вечер не издържах на глупостите, които говореха останалите от компанията и реших да се прибера. Казах чао на всички и тръгнах... Вече беше тъмно и малко ме достраша. Това, което ме радваше бе, че живея близо. Почти по средата на пътя се обади приятелката ми Хедър, за да ми каже, че ТОЙ идва при мен, за да я изпрати до вкъщи. Много се учудих и застанах на едно място като вкаменена. Реших да седна на една от пейките срещу мен и се свих, за да се стопля... Бях притворила очи, когато усетих, че сяда до мен.
- Студено ли ти е? - попита ме. "Що за въпрос, разбира се, че ми беше студено..." - мислех си аз. - "Поне можеше да ми предложи якето си..."
- Малко. Все пак стоях на едно място 10 минути, нормално да ми е малко студено. - отговорих студено.
- Е, сега ще се раздвижим. - каза, намигайки ми. Идеше ми да го фрасна. Усмихнах му се леко в отговор... Попита ме защо не съм помолила някой да ме изпрати.
- Живея близо, а и едва ли някой би се навил. - казах.
- Знам, че живееш близо. - "За кой се мислеше? Хорейшо Кейн ли? Знаел той"... Реших аз да го попитам нещо.
- Кой ти каза да дойдеш, Хедър ли? - той като че ли леко се смути.
- Цяла вечер те наблюдавах и видях, че си тръгна сама. Отидох при нея и я помолих да ти звънне, за да ме изчакаш. - "Цяла вечер ме наблюдавал?! Хах! Много як виц."
- Излизаш ли с някой? - попита той, прекъсвайки мислите ми.
- Не. - отговорих светкавично. Въпросът беше от лесен, по-лесен. Как можех да тръгна с някой, при положение, че харесвам него... Умът ми не го побираше...
Той ми се усмихна, аз на него също и продължихме мълчаливо да вървим... Спряхме пред къщата ми и той ме погледна и ми прошепна:
- Беше ми много приятно да се поразходя с теб, лека нощ и до утре.
- Лека нощ! - успях да кажа само.
Вечерта на следващия ден започна добре. Хедър ме разпитваше за какво сме си говорили с Мартин. Обясних ù подробно, като постоянно се оглеждах за него. Той обаче не се появи с часове. В главата ми се въртяха два сценария: "Каква съм глупачка, как можах да си помисля, че той ме харесва? Колко ли други е изпращал" и "Господи, само да не му се е случило нещо лошо!"... След малко Хедър ме успокои.
- Ето го и твоя принц. Виж там. - каза тя, сочейки с лявата си ръка... Сърцето ми заби лудо, както никога досега. Тогава го видях. Чух смеха му. Изведнъж спря да се смее и погледна към мен, лицето му грейна. Пак ми намигна, но този път не се подразних, Хедър прекъсна играта ни с очи.
- Виктория, ела с мен моля те!
- Къде? - попитах я.
- При сестра ми отсреща в кафенето, иска да ù дам пари, понеже нейните са свършили. - отговори набързо. Никак не ми се ходеше, но се съгласих... Сестрата на Хедър - Джесика, я чакаше пред кафето. Хедър отиде при нея и сложи нещо в ръката ù. Джесика се усмихна и ù прошепна нещо, гледайки в мен. След няколко минути вече се връщахме.
В този момент ми се прииска да крещя, да чупя, да ударя някого или просто това да не се беше случвало.Двора на училището беше празен, всички си бяха тръгнали. На земята лежеше Мартин. Изглеждаше наистина зле. Веднага изтичах при него, притиснах го до себе си и видях, че има прободна рана от лявата страна на коремната област. Целият беше в кръв, а вече и аз. Паникьосах се и не знаех как да постъпя. Разкрещях се на Хедър, която също изглеждаше паникьосана. Казах ù да звънне на Бърза помощ и на полицията. Изведнъж Мартин се прокашля леко и ме погледна.
- Казаха ми, че съм ги издал, че съм предател. - едва промълви. Помолих го да мълчи и го прегърнах.
- Късно е вече! - промълви този път едва доловимо. Той почина, умря в ръцете ми. Обвинявах се, че няма как да му помогна. Бях безпомощна. Полицията и лекарите дойдоха твърде късно. Полицаите разпитаха мен и Хедър, но след неадекватните ни отговори, ни пуснаха да си вървим...
Прибрах се вкъщи съсипана. Този път никой не ме изпрати и не ми пожела лека нощ...
Никой не успя да открие кой и защо са убили Мартин. Всичко остана скрито.