Всъщност...

              Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. Успяли, купили тази къща,... е, повтаряща се архитектура из кварталите,.. но те, а после и ние я преобразихме и от новите строителни материали, наистина стана по-модерна...

А родителите на жената, бяха още от онзи ''драхма'' период, и ние още като гаджета идвахме им на гости за десетина дни...Бяхме им споделили, че у нас има свободна стая и вместо да плаща наем за квартира, моите родители са съгласни да живее в къщи, защото си нямали дъщеричка и няма да плаща  наем, и ще се храни с нас...Майка й само се засмя тогава, поклати глава одобрително и

- И, ако имате и деца, внучета де, майка ти ще ги гледа, нали, до като ние сме в Гърция...

А ние бяхме радостни, защо Ели да плаща квартира и студентски стол, като си беше у нас...а със спестените парички си купуваше някоя нова дреха или ходехме на екскурзии из страната....

Дипломирахме се,,... направихме сватба,.. народиха се децата...

Беше добър живот,..., татко носи, мама меси, а ние бяхме радостни и щастливи,.. кой ти обръщаше внимание тогава, че заплатите били ниски, ами на всички бяха такива....

              С нас с Ели, също не се получи нещо демократично,.. кой вече ти гледа образование, квалификация,.. а дали си от нашите или не си,.. как вдигаш двата пръста...

              Дразнеше ни факта, за една категория началници '' заварено положение...'', нещо като

инж.Дурев,..едва завършил вечерно някакъв техникум, но заемаше длъжността ''инж'' и успяваше, защото мотото в животът му бе ''  Вдигат ли хората ръка,.. вдигай и ти ''...или   '' Викат ли другите ура,

викай и ти...'' и наистина успяваше.

Е, дочаках го,... пенсионира се, и вече аз станах оня инженер, ама с всичките букви.

Ели, и тя преживя катаклизъм, не можело жена да бъде  инженер на водеща позиция, хората я вземали на несериозно,... обаче, тя се изниза като мокра връв из завода и стана учител в Техникума, а после и Зам.директор...

               Потръгна отново животът,.. децата пораснаха, не мислехме за утрешният ден, защото днес си удовлетворен....

               Изведнъж,.. съкращения на персонала, бонови книжки, приватизация,...Уж беше за добро, поне с Ели не бяхме скептични, ще се оправи всичко, може би е необходимо време...

Появиха се ''нови инженери '' с по 2-3 дипломи и специализации,.. според новата система '' Той е наш човек, няма опит , но ще се научи,..за какво му е да знае чужди езици, преводачите да останат без работа ли...'' и по цял ден тренираха подписа си върху бял лист хартия А4,,,сигурно за това се учеше сега.

Такъв  ''перспективен кадър'' замени и Ели, не че се беше вживяла в ролята си на Зам.дирекрор, но й беше много мъчно и обидно, но само в къщи...Прие вестта нормално, пожела успех на новото ръководство , и... помагаше на нашите ученици, а на мен салатка и ракийка,.. и вечер пак си бяхме сгушени един в друг, сякаш нищо не се бе случило....Чрез свои бивши колежки намерила курсове по гръцли , записахме се и започнахме да сричама алфа, вита, гама...

- Мамо, ,,, дочух я една вечер,.. с Петьо учим гръцки, ако дойдем в Атина, ще ли да си намерим работа,.. нее, децата растат и вече имат по-големи нужди,.. трябва ли да ги лишаваме, а ние да лентяйстваме тук и да се оплакваме...Добре,.. добре, ще му предам... Подслушвателю, не се крий,.. ела тук...говорих с мама, ще ни намерят работа, ще живеем в Атинската къща,... сега ти няма да плащаш наем...- завърши тя смеейки се от сърце.

Такава великолепна нощ не бяхме преживявали от доста време,.. имаш ли кахъри на главата, не можеш сякаш да е отпуснеш за любов....

              Всяко начало е трудно,... но свикнахме бързо,.. баба и дядо ни насочваха, работехме и бяхме доволни. Ели започна в една Фондация,.. аз шофьор, монтьор, общ работник,... И както казват, ученото си е учено,... Ели се прехвърли в Културен информационен център, а аз като машитен техник във Фабриката за корабни платна в Глифада....

Баба и дядо се пенсионираха и се прибраха в България, а децата с приятелчета момичета, момчета идаха през лятото, един вид като на курорт...

             Една привечер се прибирам, а Ели ме чака сияеща и чак заподскача от радост...

- Пете, кебапчето се обърна,...имам СМС и  Е мейл, канят ме за Директор на Инженерна инспекция,... какво ще кажеш,... Тъкмо ще обикалям  родителите ни, децата са вече абсолвенти, ако не искат да учат още нагоре, да им помогня някъде за работа....А тебе те оставям тук на рибите, само внимавай някоя  акула да не те набара...

            Замина...

            Какво , да ревна и да не я пусна, защото на мен без нея ще ми е трудно,... та един ден да ми опява на главата за пропуснатият шанс и че само за себе си мисля...

Ооох, потривах тогава доволно ръце,.. най-после, ще мога да правя каквото си искам,.. ще хвърлям мръсни човапи из салона, ще пера заедно бяло и цветно,.. в една чиния ще ям първо, второ и десерт,...Трудничко сам, няма кой да ти направи забележка, къде ходиш по това време, защо не си си измил ръцете добре, имаш масло,...или, хайде стигат ти една-две чашки узо и утре е ден,...ооо, а, може и някоя мацка да забърша из Омония....

Я да се видя в огледалото,...такаа, все още имам снага и не ми е присвятнало темето...ще стегна корема с малко гирички, лицеви опори,.. и си готов за лятото..

Същото и по Омония,.. уж много жени, а всяка бърза с големи чанти в ръце за някъде,... или щъкат като пчелички пред кошер,... по 3-4 вървят заедно, всяка говори, никоя не слуша , сред кълба тютюнев дим... Къде са ония от приказките,...погледнеш я, тя те погледне и заварката стане,...

или както се хвалеха мъжете,  ''Абе с две-три приказки и е готова..''

Бях на някакво нашенско парти,.. хора, глъчка, музика...Някакво русо маце сякаш ехидно наблюдаваше танцуващите, потропваше с пръсти по масата,.. сигурно и тя като мен случайно е попаднала тук,.. да се пробвам ли

- Извинете,...бихте ли,...може ли да ви поканя на танц...- и направих лек реверанс пред нея

Погледна ме изпитателно от горе до долу и обратно, застоя поглед някъде на полувината ми...

- Някаква стара травма се обади в коляното ми,...Да, да с удоволствие..- реши тя

Симпатичка, височка,... добре изглеждаща, и суетна като всяка жена, уж поправя кичур коса, неволно паднала изпод ухото й...заучено, но приятен жест.

Живата музика, като започне, свършване  няма и то на високи децибели,... кавър на кавър версията с всичките му извивки и отсвирвания.. а ние продължавахме да танцуваме, травмата сякаш бе отминала... Беше ни приятно да притискаме позапотените си тела през дрехите...

             Мдаа,.. приятно като сега...

/следва продължение /