"Панайот и обявата"
Сценарий за скеч
Панайот на прага на входната врата.
Глас отвън: Как си иначе, работа намери ли?
Панайот: А, к'ва работа в тази криза! Търся, ама... Е ся ходих за вестник.
Гласът: Панайоте, за входа? Не си плащал вече трети месец!
Панайот: Спокойно, спокойно... Ще са опраим! Сега с парите съм закъсал, другия месец!
Гласът: Е закъсал си, пък за ракия имаш! Гледай, шише си помъкнал пак!
Панайот: Чест не ти прави, ама наистина, как може така да говориш! Тази ракия не съм я взел да я пия, а за компреси, против шипове! Мани, мани... Да не идваш на мойта!
Гласът: Добре, кога казваш ще оправим парите?
Панайот затваря вратата, без да отговори.
Панайот (сърдито): Как пък не, пари за вход! Че да не метат, ве, к'о са се разчистили в таз криза! Хората пари за хляб нямат...
Отваря вестника и мигновено забравя за "нахалния" съсед.
Панайот: Хм, я да видим какво има днеска...
В този миг отваря бутилката за компреси и пълни една чаша догоре.
След около час Панайот е прегледал всички обяви, отбелязал е каквото е имало за отбелязване и... се е напил като казак. От бутилката ракия е останало малко на дъното.
Панайот (фъфлейки): Така, я да видим какво, хлъц, какво съм изнамерил...
Започва да търси, известно време не намира нищо, най-накрая намира една обява, единствената харесана от пийналия безработен.
Панайот (учудено): А, че аз поне десет отбелязах, къде изчезнаха?! (И започва да търси под, измежду и над страниците на вестника.) Нищо де, аз една работа търся, нали така, за какво са ми десет!
Наплюнчва обилно палец и прочита:
"Международна фирма търси мъж, образован, отговорен, възпитан, представителен външен вид."
Панайот, вече на два крака, клатушкайки се: Пфу, че тя тази работа тъкмо за мен, бе!
Поглежда я пак.
Мъж ли съм? (Намества си "бандажа".) Мъж съм!
Образован ли съм! (Кратък размисъл.) Ми, че с механо, к'во искат те!
Възпитан? (Стойката и изражението му се променят, започва да рецитира.) Хелоу мадам, със тези хубави очи защо не дойдете насам, ако не - ще ви посрещна с "бонжур", а вие посрещнете моя, ъ-ъ-ъ, мойто CV... Тук нещо не се засече, ма нищо, ще го дооправям.
И к'о беше другото - представителен външен вид (движение с китката за горе-долу). Абе отговарям, то пък не може всичко да е идеално.
Взема телефон и зачита номера от обявата: Нула, осем, осем... три... пет... (Довършва останалите цифри шепнешком.)
Отсреща му вдигат.
Панайот: Ало-о! Ъ-ъ-ъ, добро утро (стенният часовник над главата му показва точно три и половина следобяд). Обаждам се за обявата, за възпитания мъж, хлъц, когото търсите.
Пийва глътка ракия, отсреща му говорят.
Панайот: Да, да, разбира се, че намеренията ми са сериозни, но може ли да попитам все пак, за каква работа, хлъц, става въпрос? Да... Да... Моля? Каква е работата? Дегустатор на вина и ракии? Аха! Опит ли? Да, имам опит в сферата! (Поглежда към петдесетината празни бутилки в близкия ъгъл на стаята) Желание? И желание също, да. Ще дойда! Колко часа е интервюто? Да, благодаря ви! Бяхте много...
Отсреща вече няма никой.
Панайот става, облича горнище от анцуг. Вади от джоба му "патронче", разклаща го, уверява се, че празно, след което долива в него останалата от по-голямото шише ракия. Прибира го обратно, въздъхва: Отивам! А вие не се "правете" като мене, защото алкохолът проблемите не решава! (Почесвайки се.) Ма то и млякото не ги решава, така че...
Вади "патрончето" и изпива на един дъх последните си алкохолни "запаси", след което излиза, залитайки от стаята.
© Йордан Йорданов Все права защищены
"Произведението" е от 2010 г. и беше оценено подобаващо последните две години - първо място на "Антиталант" (2010), втора награда на "Едно е да си мислиш, че можеш, друго е да можеш" - Карлово (2010) и награда за оригинален хумор "Къци Вапцаров" (2011).