Пеперудата

  - Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.

   -  Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието му едва ли беше свързано с хладилника. Тя го гледаше подканящо и той добави парче торта, а когато остана в очакване още няколко секунди, добави и една „Кока Кола“, макар въобще да не му се пиеше „Кока Кола“. Беше възможност да я задържи още малко пред себе си. Когато тя остана удовлетворена от размера на поръчката, благодари и се завъртя грациозно на високите токчета. Отдалечи се, поклащайки предизвикателно тяло върху елегантните си крака.

  До масите, по единично или в компания, на сутрешно кафе, бяха насядали двадесетина души,  възрастни и млади, до един втренчени в екраните на смартфоните си. Перо Пиперков извади смартфона си и потъна в световния информационен поток. Световните новини сякаш съобщаваха за края на света, а българските изобилстваха от скандали между политическите партии. Малкото статии, хвърлящи светлина в изобилието от мрачна информация, бяха по повод прерязани и планирани за прерязване лентички на нови обекти, откривани от премиера. Перо изгаси екрана отегчен. Каква скука, Господи, помисли си той, повдигайки поглед към небето, сякаш очакваше отговор. Какво му става на този свят, че от ден на ден животът е по-тягостен и досаден?! Напрежението в тялото караше мозъка му да пулсира. Имаше чувството, че стресът тече вместо кръв в кръвоносната му система. Усещаше се като бомба с часовников механизъм, който тиктака и всеки момент ще избухне. Животът му беше безсмислен, толкова безсмислен, че си заслужаваше да умре.  Включи отново смартфона си, но минута по-късно отново го изключи. Пълен кошмар. Полудяваше.

   Момичето донесе поръчката му. За миг вниманието му беше привлечено от нея.  Когато тя замина, се зае с кафето и тортата. Кока Колата шумеше с мехурчетата си в чашата. Беше му излишна. Поръча я само заради сервитьорката.

   Тогава върху чашата кацна пеперуда. Крилцата ù потрепваха, а тя се разхождаше и въртеше по ръба на чашата. Дали пиеше от капките сладка напитка, Перо не можeше да види, но танцът на пеперудата по ръба на чашата привлече вниманието му. Перо Пиперков съзерцаваше пеперудата, забравил целия свят, с всичката му лудост. Беше възхитен от изяществото, създадено от природата. И в този миг животът му се видя толкова красив и приятен, че заслужаваше да се живее.