В детството си имах една приятелка, която се казваше Мирослава. Тя учеше в гимназията, а аз бях едва на пет години. Разликата във възрастта ни не ни пречеше да общуваме и да се забавляваме безкрайно, когато бяхме заедно. Тя имаше прекрасни колекции хербарии от най- различни цветя, които беше събирала сама. Възхищавах й се как беше подредила всичко в албуми... С часове разглеждах растенията и тя ми обясняваше за всяко от тях как се каза и къде го е намерила. Имаше и колекции от пеперуди, които ми показваше рядко, но бяха наистина удивителни. Гледах ги с широко отворени очи и им се възхищавах... Всеки ден чаках приятелката си с нетърпение да се върне от училище. Тя живееше в една стара и много хубава къща в нашия квартал. Сякаш сега виждам двора и малките стълбички, които водеха към входната врата на сградата и цветята разцъфнали покрай тях. Това бяха най-вълшебните мигове в моя живот тогава. Още не бях ученичка и това, което тя ми разказваше за училището, се запечатваше в съзнанието ми ...