Тъмната нощ обгръщаше малкото градче, разположено само на няколко километра от мегаполиса, където животът кипеше в този късен час на нощта. Гъста лепкава мъгла обграждаше всяка сграда, всеки предмет, всяко дърво, до което се докосваше. Люлката на детската площадка се поклащаше лениво, заради лекия полъх на вятъра, и издаваше тихичък ръждив звук. Пелените на нощта обгръщаха притихналото градче. Тук таме се чуваха няколко изгубени щурци, а листата шепнеха своята есенна песен, секунди преди да се срещнат със земята.
Зад ъгъла се чуха потропвания по мокрия асфалт. Тихи премерени крачки приближаваха все повече улицата, която водеше към малкия площад на градчето. Скоро зад ъгъла се появи наконтена жена, обута във високи обувки, които всъщност издаваха насечените звуци по твърдата земя. Облечена в дълго ленено палто, за да се предпази от набезите на вятъра, тя се приближаваше все повече към площадчето. Косата ѝ, разпусната свободно около раменете ѝ, се поклащаше зад нея, сякаш коприна се спус ...