4.
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от петна бира и черни дупки от цигари. Над бара надвисваха пищни полилеи, които пръскаха светлината си предимно над наредените на рафтовете бутилки и надвесената над мивката висока фигура на бармана. В останалата част на помещението се спотаяваха сенки, струпани от зимния здрач и наслояваха гъста сивота над масите. Черните колони в ъглите гърмяха с неизменния “To Die For”, и любимото парче на Николай, „Jaded“
- Какво правят Светла и Петя? – попита Николай. Седеше облегнат назад на стола, връхчето на запалената му цигара блещукаше в полумрака, а лицето му изглеждаше тъмно, почти непознато.
- Каквото обикновено – отговори тя – простеят.
Той я гледаше. Тя наведе рязко глава; не можеше да издържа ...