Писма с дъх на романтика ...
Писма с дъх на романтика ... . Писмата на големите ни творци - Вазов, Пенчо Славейков, Яворов до техните любими, вълнуват не по-малко от произведенията им ... Чела съм и за писма в бутилка, ала не съм намирала, за съжаление ... Но сигурно, почти всеки е имал някоя романтична история, с писма включително, за която си спомня и до днес с носталгия ... С онези писма по пощата - хартиените, в плик, от преди години, които тъй много се различаваха от електронните днес ... И които ние младите, най-вече, толкова нетърпеливо чакахме ... В гимназията, имах и аз - много скъпо за мен приятелство, преди всичко чрез писма ... Повече от четирейсет - пазя ги и до сега като пленителен спомен за човека и таланта, с когото имах редкия шанс да се познавам ... Той беше по-голям с над четири годни, а аз бях още в 8 клас и дори не можех да осъзная отначало напълно, какво ми се случва ... А след нашето запознанство, получаваните често от “баткото“ писма, за мен бяха - красиви събития в иначе простичкия ми и еднообразен ученически живот ... (Някои приятелки за тях ми завиждаха) ... Моят приятел беше надарен от Бога със заложби и писмата му бяха надписани и оформени - на плика, както и вътре, с ръката на художник и почерка на калиграф ... С разноцветни химикали и моливи, също, като в тях често имаше и подарък за мен - ръчно изработена, или от него нарисувана оригинална картичка, с и без повод ... Картичките, според скромното ми мнение, бяха като самобитен връх в художественото изображение ... А за една Първа пролет, освен с прелестна картичка, бях изненадана и с живо цветенце над пощенската марка на плика ... За мен - какво щастие ... Ярката и богата душевност на приятеля ми напираше от писмата му - изпълнени с негови литературни и философски размисли ... И дори - с предимно, иронични стихове, посветени на моята личност ... По време на Международния младежки фестивал в София, на който бях делегат, аз се възхитих и от войнишкото му писмо, в което - с изумителни подробности той ми предаваше атмосферата на Фестивала ... Не зная, как се е информирал, в тъй далечната казарма, но вярвам - чрез пребогатото си, уникално въображение ... А аз не само не умеех така, като него да пиша, да рисувам и да се изразявам, ала сякаш не се и стараех в писмата си ... Повече се увличах от спорта и съм обиждала сигурно неговата начетеност и интелигентност, както и стремежа му към перфекционизъм и изящество ... Започнах и да се старая, все пак - но, със закъснение ... Постепенно, нашите пътища се раздалечиха и моята “епистоларна“ любов с невероятния ми приятел, стигна до естествения си край ... Макар предимно с писма, нашата дружба повлия благотворно върху оформяне на младата ми личност ... И запомних завинаги максимите му от неговите писма - ''Очаквай най-лошото, за да не се разочароваш'' или, ''Нека никога нищо да няма, за да няма какво да се губи''... Те са му били внушавани като верую, от съдбата на селски сирак в трудния път на житейското и творческото утвърждаване - като архитект ... Уви, твърде млад си отиде ... Светла му памет! ДораГеорг
© Дора Пежгорска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Младен, благодаря много за интересния коментар!
-
Коментирам при първа техническа възможност.
"Нека никога нищо да няма, за да няма какво да се губи"
е от стихотворението на Пеньо Пенев "Елегия", познато още и със заглавието "Пътеката е извървяна".
Да, права си, Дора! Писмата създават една уникална и романтична атмосфера.
Спомням си и аз за една моя епистоларна кореспонденция със сина на известния френски актьор Жерар Филип. Той се казва Оливие Филип и също като мен е математик. Разменихме преди много години доста писма с него, при това изящно написани и от двете страни. Съхранявам тази кореспонденция за спомен.
Писмата са като машина на времето, която, обаче ни връща само в миналото.
Най-хубавото е, че можем да ги четем и в бъдещето. Поздравявам те за интересния и бих казал - романтичен материал, Дора!
П.П. Благодаря ти за прекрасния коментар на "Ще запомня /на Йо/". -
Да, така беше, Дейна! Благодаря ти!
-
Хубаво разказваш за онези хубави години, Дора. Беше истинско и вълнуващо.
-
Благодаря много също за Любими на - Таня, Стойчо, Пламен... И на Младен!
-
Безкрайно ви благодаря, приятели за чудесните коментари - Таня, Стойчо, Пламен, Петър!
-
За съжаление интернетът утрепа хиляди чудесни неща, включително и способността на хората да седнат и да се замислят как да синтезират откровението си към друг определен човек. Модерният сленг предполага използването на емотикони в безликото нет-пространство, който ще използвам сега ... 'Дора, 😶👍👍👋✍️👏🙂🙂😎!'
-
И с нетърпение чакахме пощенският раздавач с голямата чанта с вестници и писма да мине по нашата улица '' Има ли за мен писмо '',...''А за мен..'' питахме един през друг. Беше голяма радост ако има писмо, картичка...А сега, просто натракаш няколко реда по Скайп, пуснеш въртяща се из нета банална картичка,... Макар и бездушно , понякога и по задължение. Важното е, че си отбил номера. Няма я вече онази радост за изпратиш или получиш писмо Ще обвиним забързаното време в което живеем, но ще си спомняме за онзи трепет на очаване с носталгия
-
Много добре написано, Дори!
Писмата от нашата младост, бяха почти единственият начин за комуникация, които чакахме с нетърпение от любимите за нас хора, живеещи на различно място. -
Затрогващи мигове на една недоизживяна любов...
Дора,а помниш ли писмата от "непознати другарчета" от (преди всичко от Одеска област) от СССР?
В Болградски район на Одеска област живеят много българи от времето на Руско-турската война от 1829/30 година.
Така и аз се запознах с едно момиче,тогава бях в пети клас и вече учехме руски език.Баба й е разказвала(отнейната баба),че има още много села там които носят имената на селата в Тракия.
Дълго пазих писмата на това момиче(бяхме връстници),а може би са още в къщата ни на село,но...спомени!
Много ми допада този твой талант да ни въвеждаш в детския свят на невинността!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
