Писма с дъх на романтика ...
Писма с дъх на романтика ... . Писмата на големите ни творци - Вазов, Пенчо Славейков, Яворов до техните любими, вълнуват не по-малко от произведенията им ... Чела съм и за писма в бутилка, ала не съм намирала, за съжаление ... Но сигурно, почти всеки е имал някоя романтична история, с писма включително, за която си спомня и до днес с носталгия ... С онези писма по пощата - хартиените, в плик, от преди години, които тъй много се различаваха от електронните днес ... И които ние младите, най-вече, толкова нетърпеливо чакахме ... В гимназията, имах и аз - много скъпо за мен приятелство, преди всичко чрез писма ... Повече от четирейсет - пазя ги и до сега като пленителен спомен за човека и таланта, с когото имах редкия шанс да се познавам ... Той беше по-голям с над четири годни, а аз бях още в 8 клас и дори не можех да осъзная отначало напълно, какво ми се случва ... А след нашето запознанство, получаваните често от “баткото“ писма, за мен бяха - красиви събития в иначе простичкия ми и еднообразен ученически живот ... (Някои приятелки за тях ми завиждаха) ... Моят приятел беше надарен от Бога със заложби и писмата му бяха надписани и оформени - на плика, както и вътре, с ръката на художник и почерка на калиграф ... С разноцветни химикали и моливи, също, като в тях често имаше и подарък за мен - ръчно изработена, или от него нарисувана оригинална картичка, с и без повод ... Картичките, според скромното ми мнение, бяха като самобитен връх в художественото изображение ... А за една Първа пролет, освен с прелестна картичка, бях изненадана и с живо цветенце над пощенската марка на плика ... За мен - какво щастие ... Ярката и богата душевност на приятеля ми напираше от писмата му - изпълнени с негови литературни и философски размисли ... И дори - с предимно, иронични стихове, посветени на моята личност ... По време на Международния младежки фестивал в София, на който бях делегат, аз се възхитих и от войнишкото му писмо, в което - с изумителни подробности той ми предаваше атмосферата на Фестивала ... Не зная, как се е информирал, в тъй далечната казарма, но вярвам - чрез пребогатото си, уникално въображение ... А аз не само не умеех така, като него да пиша, да рисувам и да се изразявам, ала сякаш не се и стараех в писмата си ... Повече се увличах от спорта и съм обиждала сигурно неговата начетеност и интелигентност, както и стремежа му към перфекционизъм и изящество ... Започнах и да се старая, все пак - но, със закъснение ... Постепенно, нашите пътища се раздалечиха и моята “епистоларна“ любов с невероятния ми приятел, стигна до естествения си край ... Макар предимно с писма, нашата дружба повлия благотворно върху оформяне на младата ми личност ... И запомних завинаги максимите му от неговите писма - ''Очаквай най-лошото, за да не се разочароваш'' или, ''Нека никога нищо да няма, за да няма какво да се губи''... Те са му били внушавани като верую, от съдбата на селски сирак в трудния път на житейското и творческото утвърждаване - като архитект ... Уви, твърде млад си отиде ... Светла му памет! ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
