Нощта бавно и тихо спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ритъма на дъждовните капки. Навън е тихо и отново е есен! Есен е и в моята душа, защото ми липсва някой. Чува се само шума от падащите листа върху ледената земя. Вече късно е и целият град е заспал под шумата от есенни листа.
Свещите в стаята ми догарят и аз потъвам в мистериозния свят на сънищата. Сънища, които искам и мечтая да бъдат реалност, защото са свързани с теб.
С плахи стъпки влизаш през вратата, а от там и в съня ми. С още по-плахи и треперещи ръце отмяташ белия сатен покрил тялото ми. Нахлуваш в мислите ми и отново в сънищата ми. Свещите с аромат на ванилия продължават да блещукат, мирисът е навсякъде в стаята и започва бавно да се пропива от сетивата ми. Отново усещам дъха ти спрял върху устните ми, а ръцете ти обгърнали цялото ми тяло. Усещам как устните ти се спускат по гърдите ми, ръцете ти докосват косата ми. Потрепервам и започвам да се чудя „ Това сън ли е или реалност?” Надявам се да е ...