Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.
Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други приятни неща около света -приятелство, любов, изкуство, слава, наречи го живот. Винаги завършва с лек горчив оттенък и въпреки това е много приятен. Другата субстанция, навяваща нещо хубаво в задушаващата атмосфера бяха 2-3 акорда на китарата, подарена от баща му. Китарата беше много използвана от различни хора и по-различни места. Китарата беше същинска курва. Тя беше била притежание на всички мъже в рода, всеки я беше насивал да издаде звуците, които биха задоволили грубото му желание и липсата му на търпение. Но никой не успяваше да се справи. И тя, досущ като курва, просто ги успокояваше с 3-4 тона, които да задоволят егото им и да намалят меланхолията. Няколкото изтерзани звука насилст ...