Писмо до Русия

Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.

Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други приятни неща около света -приятелство, любов, изкуство, слава, наречи го живот. Винаги завършва с лек горчив оттенък и въпреки това е много приятен. Другата субстанция, навяваща нещо хубаво в задушаващата атмосфера бяха 2-3 акорда на китарата, подарена от баща му. Китарата беше много използвана от различни хора и по-различни места. Китарата беше същинска курва. Тя беше била притежание на всички мъже в рода, всеки я беше насивал да издаде звуците, които биха задоволили грубото му желание и липсата му на търпение. Но никой не успяваше да се справи. И тя, досущ като курва, просто ги успокояваше с 3-4 тона, които да задоволят егото им и да намалят меланхолията. Няколкото изтерзани звука насилствено намираха сходство с позната у мъжките индивиди мелодия. Разбира се, една мъжка вечер не можеше да мине с нискокачесвено, нископикселно и нискоразбираемо по сюжет порно. Да, беше си норамлно той да гледа порно. Звуците, примесени с шумтенето на долнопробността и миризмата на мъжка пот, която се носеше из стаята, караха душата му да се чувства още по-мъжествена и да търси крайностите. За момент в главата му като по морзова азбука затананика мисълта, че след тези 50 секунди порно не трябва да остава в тишината. Тя го плашеше. Той не обичаше да е сам. Отново бленуваната друга същност включи семейната уредба да звучи с тоновете на Франк Синатра и Джий Кели - все мъже, които наподобяваха неговата мечта. Мъжкар. Водачът на глутницата, този, на който другите гледат с уважение и възхищение. Човек, който не разбира жените, обаче е крайно чаровен. Неустоим от първия поглед. Ето това му липсваше на Том. Да бъде мъжкар. Искаше да захвърли в някоя канавка своята чувствителност, своите роматични наклонности и своята нежна страна. От тях нямаше смисъл. Най-много някой да му каже, че е гей или ако сполучи във някоя връзка, то по закона на романтизма, другата страна да не е доволна. Тогава най-лесното оправдание за прекратяването на взаимотношенията да бъде: "Ти си прекалено добър за мен". Той не искаше нещата да стават банално. Искаше да бъде комерсиален и уникален по свой собствен начин. Комерсиален, просто, защото искаше да е мъжкар, да печели лесно, да губи лесно, да спира да мисли лесно и начина му на мислене да си е лесен. Но искаше да прави всичко това изискано. Затова и беше уникален. Или искаше да бъде. Засега беше един от малкото, които просто криеха истинската си същност. Един от хората, които забелязваш, когато ги няма и отминаваш, когато са с теб. Том беше мечтател.

Беше изминал половин час откакто той се беше отпуснал на семейната кушетка и потъваше в звуците на галантността и чара, когато му щъкна поредната прищявка. Том стана, олюля се от портокаловия сок - дали беше внушение или наистина само това го отпускаше, той буквално се опияняваше от него. Завлачи тялото си до кухненския бюфет. Въздухът в другата стая го поосвести. Трудно беше да се адаптира към свежестта, привикнал към задушлисотта на предишната стая и собствената си пот. Отвори най-долното чекмедже и сръчно извади от картонена кутия малка лула и сгънато листче, в което се беше стъкмил малко тютюн, взет кой знае от коя скъсана цигара. Разбира се не всичко изглеждаше и беше както би трябвало, но той си го правеше така. Внушаваше си и се получаваше. Изсипа тютюна, драсна една клечка от рекламния кибрит, който беше задигнал вчера, докато беше в банката и запали лулата. Ах, как му се услаждаше димът. Не беше приятен, нито плътен, нито Том знаеше как да пуши, но това нямаше значение, в мислите му той изглеждаше добре и се чувстваше добре. Завлече се обратно до запотената стая, тръшна се като падаща секвоя на кушетката и загледа в една точка. Наистина всичко беше прекрасно. Знаеше, че там някъде е неговата любима и много скоро пак ще са заедно. Знаеше, че в момента нямаше какво да го безпокои. Всичко беше прекрасно и безпроблемно. И затвори очите си. Не минаха и 3 секунди и той се събуди.

Събуди се на продъненото легло от баба му и дядо му. Огледа се, нямаше нито лула, нито музика, нито малко пакетче с тютюн, нито евтино порно, нито продънената китара. Всичко беше изчезнало. Около него имаше няколко плика с неплатени сметки. На нощната масичка седяха две мухлясали филийки пълнозърнест хляб. Разходи се из панелената гарсониера, в която се беше събудил и беше сам. Нямаше роднини, нямаше куче, рибки. Даже мухи. Пълна тишина. Затвори пак очите си, преброи до 3, отвори ги и отново всичко беше прекрасно. Не, не се беше пренесъл пак на кушетката в запотената стая, мечтаейки да е мъжкар. Просто в тези 3 секунди анализира ситуацията. Беше забравил малкото момиченце, което и в реалността беше на 5000 километра, но той знаеше, че тя е там. И че скоро ще се върне. Знаеше, че някой го обича. В този момент Том осъзна, че ти, скъпа Лизи, правиш живота му и проблемите му, тревогите и тъмните дни в празник, внасяш светлината, с която той виждаше само хубавите страни на всичко. Той просто нямаше тъмни дни. Защото с ангел като теб, светлината е навсякъде. Ти правиш живота му прекрасен. Благодаря ти, Лизи. И аз, и моят приятел Том, ти благодарим, че те има. Той е щастлив, че си с него, аз съм щастлив, че ти го правиш щастлив. Всичко при нас е прекрасно.

Но стига за нас... Ти щастлива ли си?