- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заблуди, можеше да усети погледа й, вперен в леглото. Въпреки това тя затвори вратата. Беше буден поне от час. Редуваше трескаво разглеждане на телефона със сълзи. Сълзи, които аплодираше, когато се появяваха, защото бяха единствената му утеха и сълзи, които ненавиждаше, защото го караха да се чувства като мекушав слабак. Нищо чудно да беше такъв, беше само на 18, а имаше чувството, че живота е свършил и няма никакъв смисъл.
Погледна пак телефона, вече беше отворена нейната фейсбук страница, където беше качила снимки от купона вчера. Таня, кралицата на класа. Той не отиде, нямаше сили да гледа бившето си гадже, особено, ако някой тръгнеше да я сваля. А със сигурност щеше да има опашка, тя беше ...