Нека се молим за Откровение за Жертвата на Кръста в духът и стилът на Плачещия Пророк Еремия!

Еремия или Йеремия - Плачещия Пророк. Той е един необикновен Старозаветен пророк, като неговата водеща сила е СЪСТРАДАНИЕТО Ер. 4:19-26.

Познавате ли хора които имат същото призвание? Аз да и съм благословена от това да видя как същото помазание и същия жертвоготовен дух от древни времена сякаш се е пренесъл върху тях. Сякаш виждам онзи Еремия за който чета в Библията в съвременен вариянт. Жени и мъже на Бога, днес носят същия кръст, същото служение, същата мисия.

Служението на Еремия е жертвено опозиционно. Както Плачещия Пророк, слуги на Бога днес отправят призив за покаяние към църквата и този изгубен свят, плачещи ходатаи, апостоли, пророци, състрадаващи човешкото падение. Можем да ги разпознаем по това, че стартират мисиите си силно, експлозивно, доста остро и конфронтационно в очите на по-религиозните. Те няма да ви спестят нито една дума, няма да я смекчат или перефразират. Не угаждат на никой, не са лакеи и подмазвачи, човекоугодници и нагаждачи. Точно за това са нараними, чувствителни и също могат да паднат в грях като всички останали, но няма да спрат да бъдат това за което Бог ги е призовал, няма да спрат да говорят трудните неща, да издигат Бог и да отдават цялата слава само на Него. Винаги има някаква драма в техните служения и живот.

Пророк Еремия стартира рязко и драматично, и през цялото време остана такъв. Четем как още в третата глава на книгата той отправя призив за покаяние, а в петата изобличава смело грехът на Йерусалим.

Характерът на пророка е силно подчертан в 6 и 7-ма гл. където четем за две силни пророчества: Обсадата на Йерусалим и отхвърлянето на Израел.

Вска една глава от книгата по свому е необикновено въздействаща за читателя, разкриваща призива и същността на пророк Еремия, особено за тези които се занимават по-дълбоко с Месианското тълкуване, пророчества и екзегетика. За греховете на Юдея и наближаващото възмездие четем в 9-та гл.,а в 10-та можем да извадим темата за идолопоконството - една любима тема на всички пророци.

Друга любима тема на пророците е завета с Господа. В 11-та гл. Еремия пише за нарушаването на завета, съществен акцент свързан със следващата 12-та гл. в която виждаме обещание към израилевите съседни народи. След петте предупреждения към Юдея и посът при Ефрат в 13 гл., веднага в 14-та се откроява предсказанието за суша, война и глад, както и в 15-та присъдата над Юдея. Но 16-та гл. е различна като че ли, защото е персонална - Божията воля за Йеремия, но всъщност тази Божия воля довежда драматичния и демонстративен пророк до това да изговори своето пророческо слово в домът на грънчаря в 18-та гл.

Съвсем естествено следва сцената със счупения глинен съд в 19-та, моментът с Еремя и Пасхор в 20-та гл. Въпреки пророчеството за поражението на Йерусалим в 21-ва гл. пророкът завършва с хепи енд в 23-та гл. с надежда за бъдещето. Надеждата е съществено важна тема присъстваща в културата на пророците. Дори в най-безнадеждната ситуация в която никой не вижда изход пророците могат да видят това и да прокламират надежда, свобода и промяна.

Неприемането и отхвърлянето на истината не може да попречи на пророците да продължават своята мисия. Посланието на Плачещия Пророк Еремия е не само отхвърлено, но неговото пророчество, че Вавилон ще превземе Юда е напълно прието с ирония. Приемането на Словото Божие на шега, иронизирането Му и подигравателното отношение към подателите на съответното послание, е не само старозаветно явление, можем да дадем безброй примери от съвремието с отхвърлени и осмивани слуги на Бога по целя свят.

Подиграван, осмиван и иронизиран, но въоръжен с търпение Еремия завършва успешно своята пророческа мисия и служение. Ето защо неговото служение може да се нарече жертвено опозиционно. Посланията му представляваха заплаха за властта. Ето защо неговите писания са скъсани и изгорени от цар Йоаким, за да няма следи, доказателства и свидетелство, което бе сериозна заплаха за управляващите. Свидетелството за Бог е нещо много важно. То разкрива Божията действаща сила сега, Божията любов, намеса, Неговите чудеса и знамения. Без свидетелство за Бог, вярата ни е мъртва. Личното преживяване, докосване и връзка с Бога са в основата на свидетелството. За това дявола иска да изкриви, деформира и открадне свидителствата на християните. Свидетелството отдава слава на Бог, а дявола мрази това. Когато един християнин не свидетелства за вярата си, той е в религия и е удобен в ръцете на сатана. Но когато свидетелства и преживява Бога всеки ден, той е неудобен, той е заплаха. Божието свидетелство никой не може да изстрие, но зависи от свободната воля на човека дали ще освободи това свидетелство или ще го задържи, дали ще го каже точно или ще прикрие някой детайли. Когато липсва Исус Христос като център в едно свидетелство, то е безмислено, звучи като разказ и не прославя Бога. Смисълът на свидетелството е да се отдаде слава на Бога.

Никой не може да унищожи делото на Бог, това което Бог е извършил, извършва и има да извършва. То е вечно, стойностно и лично Бог се прославя с него, а славата на Бог никой не може да открадне, но може да бъде потулена. Може да бъде имитирана, фалшифицирана. Едно свидетелство за Бога може да ни коства живота, да бъдем гонени, бити, презирани, отхвърлени, мъчени.... Готови ли сме за подобно страдание? Еремия е бит, арестуван и затварян многократно гл.: 11:18-23, 12:6, 18:18, 20:1-3, 26:1-24, 37:11, 38:28...

Мъже и жени на Бога днес са отхвърляни по подобен начин, презирани, захвърлени и сякаш изоставени. Сякаш техните служения са погребани, забравени и заклеймени. Многобройните опити да бъдат унищожени, подменени, фалшифицирани или заличени, на пръв поглед изглеждат успешни. На пръв поглед сякаш са изтрити, споменът за това сякаш не съществува... Но! Но за Бог това не е така, както и за хората докоснати от Святия Дух, обновени и променени, съхраняващи в духовете си истината, силата и любовта на Бога, открита им по благодат.

Колко далеч можем да стигнем във връзката си с Бога? На Еремия му се даде власт над времето, това особено ме впечатлява в 3:6 - смяна на времената, 3:9 - с камъните и дърветата, 3:15 - пастири по сърцето Му, както при Давид. Степента на доверието което Бог ни гласува е степента на издигане в творческо измерение, измерение в което ние творим заедно с Твореца, управляваме заедно с Него. Тази категория е категорията на царското свещенство, както Той ни нарича "царско свещенство, избран народ". Излиза, че тази категория не е нещо трудно, мъчително и непостижимо, а нещо съвсем обикновено. Бог ни е сътворил, за да управляваме с Него, но това е изгубено.

Слава на Христа, че има възстановяване чрез разпятието и размяната на кръста. Колко дълбоко трябва да осъзнаваме и да разбираме това. Колко необходимо е днес едно дълбоко, разтърсващо откровение за жертвата на кръста, която Исус Христос даде за нас. Болезнено необходио, стряскащо и драматично, състрадаващо човечеството и привеждащо към покаяние ОТКРОВЕНИЕ ЗА ХРИСТОС. Откровение за Жертвата в духът и стилът на Плачещия Пророк Еремия, конфронтиращо се със силите на мрака, драматично, разделящо духът и душата като двуостър меч, безкомпромисно, експлозивно и в същото време разкриващо Божията любов и милост. ОТКРОВЕНИЕ ЗА ХРИСТОС свалящо властта и авторитета на Бог Отец на земята, Неговото Царство, мир и правда в Святия Дух!

JLPro