Нуждата от сън натрапчиво крещеше, дразнейки, макар че предпочиташе да идва незабелижимо, тихо, скромна. Знаеш ли, майната ти, работата ми в страната на сънищата приключи. Нямам време за теб. Сега ме вълнуваше само едно. Ако днес живеех и се отдавах на спомените от вчера, то какво бих се сетил утре за днес?
© Тодор Иванов Все права защищены