Нуждата от сън натрапчиво крещеше, дразнейки, макар че предпочиташе да идва незабелижимо, тихо, скромна. Знаеш ли, майната ти, работата ми в страната на сънищата приключи. Нямам време за теб. Сега ме вълнуваше само едно. Ако днес живеех и се отдавах на спомените от вчера, то какво бих се сетил утре за днес?
© Тодор Иванов All rights reserved.
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
