Nov 20, 2011, 12:07 PM

По някаква причина 

  Prose » Others
463 0 0

Нуждата от сън натрапчиво крещеше, дразнейки, макар че предпочиташе да идва незабелижимо, тихо, скромна. Знаеш ли, майната ти, работата ми в страната на сънищата приключи. Нямам време за теб. Сега ме вълнуваше само едно. Ако днес живеех и се отдавах на спомените от вчера, то какво бих се сетил утре за днес?

© Тодор Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??