ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна.
Войводата вдигна глава и погледна натам, където се чу гласът на кукувица - веднъж, два пъти, три. Скоро се показаха скритите хайдушки постове, които водеха Порът, наречен така от приятелите в детските години, имитатор на всичко живо в гората: птици, животни, ама като истинските - крилато птиче, мечка, сърнак, пор.
Всички го наблюдаваха. Приседнаха в кръг. Подадоха му бърдучето с вода и зачакаха, гледайки го:
- Войводо, живи и здрави да сте! Две вести ви нося. Много радостна и лоша. Коя да кажа по-напред. . . И двете са важни. Димо, хайдут Димо, оживя, с Божа помощ и проходи, жив е. А другата. . . башибозук дойде в съседното село. Много къщи запали и посочи сума ти хора. . . поп Никола и семейството му . . . ковача Богдан и семейството му. . . Тръгнали са към назе или друго село.
Гласът му се раздираше от хъркане. С ръка триеше сълзите си, кои ...