Подадена ръка
Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането й...Така бе потънал в мислите си и скръбта си. Жена му беше още в клиниката...Бореше се за живота си...Бебето обаче не оцеля...Малко момиченце...Изглеждаше заспало...А беше си отишло...без дори да вземе глътка въздух... Жената почука на черковната порта... Поп Алексей се показа...и двамата заговориха... Заслуша се... Само чу...че е момиченце...и било оставено на прага на къщата й...Жената бършеше очи с края на забрадката си... Бебето се разплака... Дочу малкото гласче... някаква топлина се разля във гърдите му...и си помисли...Сигурно това е, което чува всяка майка...и го познава...това малко гласче...
След малко...той пътуваше към болницата с малката си дъщеря...
Господ му беше подал ръка...
Valentina N.V. /Valentina Mitova 03/06/2021
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
