ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
4 июн. 2021 г., 12:33

Подадена ръка 

  Проза » Рассказы
790 1 21

 

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането й...Така бе потънал в мислите си и скръбта си. Жена му беше още в клиниката...Бореше се за живота си...Бебето обаче не оцеля...Малко момиченце...Изглеждаше заспало...А беше си отишло...без дори да вземе глътка въздух... Жената почука на черковната порта... Поп Алексей се показа...и двамата заговориха... Заслуша се... Само чу...че е момиченце...и било оставено на прага на къщата й...Жената бършеше очи с края на забрадката си... Бебето се разплака... Дочу малкото гласче... някаква топлина се разля във гърдите му...и си помисли...Сигурно това е, което чува всяка майка...и го познава...това малко гласче...

След малко...той пътуваше към болницата с малката си дъщеря...

Господ му беше подал ръка...

 

Valentina N.V. /Valentina Mitova 03/06/2021

© Valentina Mitova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Къс разказ »

10 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нина, Благодаря❤
  • Харесах! Успех и глас от мен!
  • Благодаря Анджи❤
  • Прекрасен разказ, Вал, имаш глас от мен!
  • Ирен, не съм обидена изобщо.Благодаря за коментара! Всеки коментар е полезен!
  • Не мисля, че нанасянето на поправки влиза в ззадълженията на публикуващите редактори.Изказах само собственно мнение, след като съм прочела. Смятам, че това е ролята на коменарите. не съм целяла да обидя авторката. Успех пожелавам.
  • Ирен, Благодаря за коментара. Одобрилият разказа за публикуване, не е нанесъл поправка, а аз смятам, че имат смисъл, там където са...
  • Многоточията в текста според мен са неоправдано много. И аз обичам многоточията, дори прекалявам с тях... Мисля обаче, че прекаленат аим употреба ги обезмисля.
  • Таня,Иван, Юри, много благодаря❣❤❤❤
  • Бях останал без глас😊 но... намерих един.😊
  • Кратък и затрогващ разказ! Харесва ми! Поздравления, Валентина! Имаш и моя глас!
  • Успех!
  • Благодаря много Мария❤
  • Изумително е как с толкова малко думи можеш да кажеш толкова много и да развълнуваш читателя!
    Браво!👏😃 Имаш подкрепата ми!🍀
  • Благодаря Скитница❤
  • Вал, много ми хареса! Успяла си в рамките на късият разказ да кажеш толкова много! Мисля, че Ина е права за многоточията (да си призная и аз ги харесвам и ги ползвам често )
    Желая ти успех!
  • Благодря Ина Калина🥰
  • "Подадената" ръка много пъти остава невидима. Струва ми се, че няма нужда от многоточията, но щом така си преценила това не отнема от внушението на разказа. Глаголът "чу, дочу, чува.." на някои места може да се замени. Хареса ми умението да съчетаеш сполучливо няколко образа в кратко изложение.
  • Благодаря Петър и Руми❤❤
  • Поздравления! Няма какво повече да се разказва!
  • Добър разказ за мен,.. заслужава глас и го давам
Предложения
: ??:??