Поглед върху реалността
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и бе обвила ръце около тялото си в безнадеждни опити да го предпази от болезнените удари на безмилостния си съпруг - ... тя спи в другата стая...
- Млъкнииии...! - изкрещя разярено мъжът.
Внезапно силен звук заглуши едва чуващия се плач, носещ в себе си обезверение и печал – звук от счупено стъкло. Калина чу как се пръсва на стотици мънички парченца и в този момент усети сърцето си – като че ли и то щеше да се пръсне заедно със стъклото. То биеше бързо, учестено, не спираше, не забавяше ударите, дори напротив – биеше все по-бързо и по-бързо, и по-бързо... Също като майка си и тя лежеше сгушена на кълбо, обвила ръце около тялото си и, също като нея плачеше, а в горчивия ù плач се чувстваше невин ...