ПОЖАРИЩА
В един забравен от Господа приграничен район, имахме обект, за който отговарях. Мястото бе планинско и негостоприемно. Суха и безплодна земя – само едни изгризани от козите и магаретата трънаци. Бурните събития на двадесети век го бяха подминали, а географското му разположение го бе поставило встрани от Големия интерес. Голямата забрава се бе разпростряла над оредяващото тукашно население и го държеше десетилетия назад в развитието му. Все пак, до там стигаше някакъв път и мъждукащите електрически крушки даваха някакво усещане за цивилизация. Не разбирах какво е това, което задържа местните тук и не позволява на лудия вятър да ги разпилее като бобени шушулки в търсене на по-добър живот. Не че много други като тях са го намерили, но…
Не познавах никого тук и не знаех що за хора са. Идвах за малко, свършвах си работата и бързах обратно да хвана „ракиеното време” в моя си свят.
Когато дойдоха годините на Голямата промяна, страната зашумя като циганско дайре и повечето от нас се в ...