11 авг. 2019 г., 19:05

 Порцелановият чайник 1 

  Проза » Другие
562 1 2
Произведение от няколко части
5 мин за четене

1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полагаше огромни грижи за нея. Сега това беше негово задължение, защото леля Ваня беше заминала на заслужена почивка за две седмици до Минерални бани.
Инспекторът не искаше да си признае, но тя му липсваше. Освен неудобството да яде само сандвичи, сега усещаше и някаква огромна пустота. Нямаше го веселото „кудкудякане“, топлите кифлички и вечно суетене на леля му. Спомни си с усмивка как леля му всяка вечер, когато Френцов беше навън, оставяше вратата на стаята си леко открехната, за да види кога се прибира. За нея той винаги щеше да си остане малко момче.
Звънецът на пътната врата го пробуди от спомените му и го върна в реалността. Инспекторът с неохота стана от пейката и отиде да отвори. Отвън стояха семейство Димитър  и Мирела Ганеви. Френцов бегло ги познаваше, но беше чувал, че са едни от най-заможните хора в града. Преди години мъжът беше направил състояние в чужбина, което в последствие успешно беше инвестирал в няколко хотела на морето и в планинските курорти.
    -    Добър ден! С какво мога да Ви бъда полезен? – попита Френцов.
    -    Добър ден! Бихме искали да се посъветваме с Вас по един доста интересен въпрос, ако е удобно.
    -    Да, разбира се, заповядайте, влезте!
Тримата тръгнаха по една от алеите в градината и стигнаха до огромна смокиня, под която бяха разположени масичка и четири стола от ковано желязо.
    -    Седнете, моля ви! Боя се, че имам само лимонада от магазина. Сега се връщам! – каза Френцов и се отправи към лятната кухня.
След няколко минути се върна с поднос с три чаши и кана с лимонада с мента и много лед.
    -    О, много благодарим, не се притеснявайте! – обади се госпожа Ганева с мек, приятен глас.
Сега Френцов имаше възможността да разгледа по-обстойно гостите си. Госпожа Мирела Ганева беше на около четиридесет години, стройна и доста поддържана. Косата й явно беше изрусена, а по очите й имаше значително количество грим. Не беше чак красавица, но беше симпатична и лицето и погледът й говореха за интелигентност над средната. Съпругът й беше малко по-възрастен от нея, мургав и леко закръглен. Първото впечатление, което остави у инспектора, беше на мълчалив човек, който обаче можеше да каже много, ако пожелаеше.
    -    Инспектор Френцов, наш приятел Ви препоръча, каза, че сте незаменим при разрешаването на странни случаи, а ние имаме точно такъв. Преди три дни в къщата ни влязоха маскирани мъже, докато съпругата ми си беше у дома – започна господин Ганев.
    -    Да? – вдигна вежди инспекторът и се обърна към съпругата.
    -    Бях сама във всекидневната – продължи госпожа Ганева, – съпругът ми беше на служебна вечеря, аз не се чувствах добре и не пожелах да го придружа. По едно време чух някакъв шум откъм стълбите, а знаех, че е рано мъжът ми да се прибира. Жената, която чисти в дома ни – госпожа Елена Вълева, тъкмо си беше тръгнала. Има още една жена, която ни помага в домакинството и готвенето – Гинка Паскалева, но и тя беше приключила с приготвянето на вечерята и си беше заминала.
Излязох в коридора при стълбището да погледна и изведнъж някой ме сграбчи отзад и ми запуши устата. В последствие видях двама маскирани мъже, които ме вързаха и ме затвориха в килера до стълбите. 
    -    Имате ли представа по кое време се случи това? – попита инспекторът.
    -    Да, беше малко след осем часа, госпожа Вълева си тръгва по това време, а бяха минали не повече от десет минути, откакто си е заминала.
    -    Добре. И какво се случи после?
    -    Прекарах много време там в страх, непрекъснато чувах стъпките им наоколо. След около десет-петнадесет минути, поне така ми се стори, всичко утихна, явно си бяха тръгнали. Останах в килера, докато съпругът ми не ме откри.
Френцов извърна очи към господин Ганев.
    -    Прибрах се някъде около девет и половина. Потърсих жена си, но никъде не я открих. Започнах да я викам, но никой не се обаждаше. Тогава забелязах едно копче от блузата й пред вратата на килера. Инстинктивно погледнах вътре и гледката беше ужасна.
    -    Съжалявам, преживели сте нещо наистина ужасно. Установихте ли след това дали липсва нещо от дома Ви?
    -    Точно това е странното – каза госпожа Ганева, – липсва единствено един чайник!
    -    Чайник! – възкликна Френцов – Сребърен или ….?
    -    Порцеланов. Най-обикновен чайник.  – отвърна Мирела Ганева, - той е от сватбата на бабата на съпруга ми и е много ценен за семейството ни, но се опасявам, че няма никаква реална стойност.
    -    Да не би да сте държали нещо в него?
    -    Не, никога, стои си просто така и не се използва. Знаете ли, у дома държим някои скъпи мои бижута, ценни картини и произведения на изкуството, но всичко е непокътнато. Дори чашите и чиниите от същия сервиз са си там, липсва само чайникът.
    -    Страхуваме се, инспектор Френцов – обади се господин Ганев, – това може да се повтори. Смятаме, че с това действие някой ни предупреждава. Молим Ви да ни помогнете да открием кой какво иска да ни каже!

2.

    -    Интересно! – възкликна инспекторът, – обърнахте ли се към полицията?
    -    Да, веднага се обадихме. За съжаление не откриха никакви следи или отпечатъци из къщата. В този момент и камерите за наблюдение са били изключени, преднамерено естествено. Но дори и да бяха включени, щяхме да видим единствено двама мъже с маски… Предвид факта, че не е изчезнало нищо ценно, не очакваме някакво развитие – отговори госпожа Ганева.
    -    А знае ли се как са влезли в къщата?
    -    Да, през входната врата. Обикновено я заключваме в осем и половина. Нямаше никакви признаци да са минали от друго място, нищо не беше разбито – отвърна посетителката.
    -    Господин Ганев, когато се прибрахте, вратата заключена ли беше?
    -    Не, заварих я отключена, но си помислих, че понеже Мирела не се чувстваше добре, е заспала преди да заключи.
    -    Къде стоеше обикновено този чайник? – поинтересува се инспекторът.
    -    Във всекидневната, на една етажерка държахме целия сервиз. Както споменах вече, той не се използваше, просто беше част от интериора – отново отговори госпожа Ганева.
    -    Абсолютно ли сте сигурни, че преди това чайникът е бил там? Може да е изчезнал по-рано.
    -    Убедена съм, видях го точно преди нападението. Аз обичам да рисувам и точно тогава, докато бях във всекидневната, го загледах и си помислих, че мога да го използвам за модел при следващата си картина.
    -    Добре, бих желал, ако е възможно да огледам мястото и къщата Ви, както и да разговарям с двете жени, които се грижат за домакинството.
    -    Разбира се, кога Ви е удобно да дойдете?
    -    Всъщност мога още тази вечер, след два часа възможно ли е?
    -    Да, ние ще си бъдем вкъщи, а госпожа Вълева и госпожа Паскалева ще са още там по това време. Това е адресът – каза госпожа Ганева и подаде луксозна визитна картичка.
    -    Чудесно! До после.
 

Следва продължение...

» следваща част...

© Ф Ф Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??