Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи.
Значи така, ти си това?
Тя ме погледна жаловито и ми отвърна с нежен глас - Да.
Бях готов. Извади тя ножа остър и уцели ме право в сърцето.
Не плаках, не усещах болката си, само чувах как тя плаче и ù казах с последен дъх - Недей, някой ден ще се върна.