10 апр. 2014 г., 11:04  

Последната дума

645 0 0

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
 Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
 Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи.
Значи така, ти си това?
Тя ме погледна жаловито и ми отвърна с нежен глас - Да.
 Бях готов. Извади тя ножа остър и уцели ме право в сърцето.
Не плаках, не усещах болката си, само чувах как тя плаче и ù казах с последен дъх -  Недей, някой ден ще се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Благоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...