Apr 10, 2014, 11:04 AM  

Последната дума

  Prose » Others
643 0 0

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
 Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
 Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи.
Значи така, ти си това?
Тя ме погледна жаловито и ми отвърна с нежен глас - Да.
 Бях готов. Извади тя ножа остър и уцели ме право в сърцето.
Не плаках, не усещах болката си, само чувах как тя плаче и ù казах с последен дъх -  Недей, някой ден ще се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Благоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...