Стейси Люнг беше на двадесет. Майка й беше китайка, а баща й американец. Тя трениаше баскетбол откакто се помнеше и досега беше спечелила много титли. След като завърши училище, Стейси всеки ден прекарваше на игрището или в залата. Спортният екип отдавна беше станал ежедневното й облекло, а освен момичетата от отбора и роднините си, тя не познаваше никой друг.
Когато беше на деветнайсет, по време на една тренировка Стейси силно я заболя главата. Вероятно беше от натоварването по време на целодневната тренировка и когато момичето помоли треньора да я пусне да се прибере, той, макар и неохотно, го направи. Болките и тежеста в главата на Стейси продължиха. Тя вече почти беше свикнала с непрекъснатата болка, когато баща й реши да я заведе на лекар. Там и направиха дълъг списък с кръвни и други изследвания и когато след няколко дни бащата се върна с резултатите, очите му бяха червени, а ръцете му трепереха. Стейси тихо попита:
- Татко, какво става?
Баща й не каза нищо, само й подаде един ли ...