Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят топлата земя. Ако все още не можеш да си представиш картината, припомни си девети юли. Защото това, което след малко ще прочетеш, се случи именно тогава. Денят беше топъл, едва началото на лятото, но все пак беше хладно за това време от годината. И валеше. Цялата природа се бе стреснала от внезапната промяна и бе изпаднала в униние, хората също бяха начумерени, не в настроение, с изключение само на някои, за които ще стане дума по-късно.
Причината, поради която те карам, драги, да си припомниш този ден, е, че преди малко, сядайки да пиша, уцелих точно такова време навън – абсолютно случайно. Но това ми помогна да пресъздам по-точно картината. Не си ли съгласен, читателю, че, за да изживееш т ...