Мило, мило Вери,
На този ден, на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми и май ще се разплача.
На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки, прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. Но ти ще стискаш в ръцете си един-единствен. Те ще греят.
На този ден ще бъдеш приказно красива. Ще бъдеш чудно хубава, сияйна и единствена. За този мъж! Вълшебна. На този ден майка ти, баща ти, брат ти, снаха ти, истинските ти приятелки и приятели, близките ти, важните хора в живота ти ще бъдат на седмото небе! От гордост.
На този ден ще получиш много смях и радост, танци весели, музика и онова неповторимо – Гоор-чии-во! Гор-чи-во! На този ден ще получиш благословията на Господ Бог, мило, мило момиче... да станеш съпруга, жена, майка. Вери, Вери! На този ден ще получиш и онова заветно и божествено – Да!
На този ден ще получиш и едно писмо от мен. Защо ти пиша точно когато ти се омъжваш? Защо ли? За да ти призная нещо. В живота си се възхищавам и уважавам много малко жени. Много малко. Още по-малко момичета. И изненадващо и за мен самата едно от тях си ТИ!
Не, не! Не е заради това, че си приятелка на дъщеря ми Северина, на Ива и Спаска. Не е и затова, че ни даваш ония ленти за лозята. Не е и затова, че ми се пише. Имам много, много поводи. Повярвай ми. Истината... истината е, че си разкошна! Да. Вярно е! Прекрасна си, а си толкова малка!
Виждала съм те преди работа, след работа, по време на работа, по време на почивка. Виждала съм те през всичките сезони и дни на годината. По анцуг, къси панталонки, в рокли за любимите ти купони, в зимно яке, гримирана и негримирана, с прически или просто вдигната на опашка коса, хрупаща солети. Виждала съм те и как шофираш, пазаруваш. Виждала съм те радостна и ядосана. И уморена...
И... и винаги онова твое невероятно спокойствие, граничещо с голяма мъдрост ме е очаровало. Мълчалива, леко замечтана, вглъбена в твоя свят, абсолютно примерена за всяка твоя дума, движение, жест и тази твоя упоритост и яснота за реалността, ме накараха да си кажа: А, това момиче ми харесва. Верчето става човек. Добър и отговорен. И много, много земен. А ти ми се усмихваш с оная, само твоя, изключително загадъчна и по детски сладка усмивка. Дори леко срамежлива.
Много те харесвам, Вери! Това е!
В деня на сватбата ти искам да ти кажа: На този ден ще бъдеш в бяло. Душата ти в сияйно бяло. Искрящо. Перлено. В много бяло. Чисто бяло. Снежно бяло. Устните ти в розово. Запази си тези два цвята, мила. Опази си ги в душата. Остани си толкова добричка и разбираща хората. Обичаща ги... От земна, по-земна и човечна. Същата си остани, Вери! Готова си! Чувам твоето – ДА!
Очите ми се пълнят със сълзи от хилядите чувства, преглъщам и ти пожелавам:
Да имате сили и разум, здраве и късмет, заедно да извървите, изживеете този приказен, а на моменти и адски труден съвместен живот, наречен СЕМЕЙСТВО! Ох, напълно се разплаках. Наистина си скъп човек за мен.
Прегръщам те! Целувам те! Вярвам в теб!
Ч Е С Т И Т С Б А Т Б Е Н ДЕН!!! Желая ти цял живот в душата ти да звучи: Много те обичам! Много. Остани си само моя! Моя... или простичкото: Как си, Вери? Липсваш ми!
Стефка Галева
09.04.2011г
Гр.Сандански
© Стефка Галева Все права защищены
Допадна ми. Поздрав!