Мило,  мило  Вери,

       На този ден,  на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми  и май ще се разплача.

На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки,  прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много  цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. Но ти ще стискаш в ръцете си един-единствен. Те ще греят.

        На този ден ще бъдеш приказно красива.  Ще бъдеш чудно хубава, сияйна и единствена. За този мъж! Вълшебна.  На този ден майка ти, баща ти, брат ти, снаха ти, истинските ти приятелки и приятели, близките ти, важните хора в живота ти ще бъдат на седмото небе! От гордост.

 На този ден  ще получиш  много смях и радост, танци весели, музика и онова неповторимо – Гоор-чии-во! Гор-чи-во! На този ден ще получиш благословията  на Господ Бог, мило, мило момиче... да станеш съпруга, жена, майка. Вери, Вери! На този ден ще получиш и онова  заветно и божествено – Да! 

         На този ден ще получиш и едно писмо от мен. Защо ти пиша точно когато ти се омъжваш?  Защо ли? За да ти призная нещо.  В живота си се възхищавам и уважавам много малко жени. Много малко. Още по-малко момичета.  И изненадващо и за мен самата едно от тях си ТИ!

Не, не! Не е заради това, че си приятелка на дъщеря ми Северина,  на Ива  и Спаска. Не е и затова, че ни даваш ония ленти за лозята. Не е и затова, че ми се пише. Имам много, много поводи. Повярвай ми. Истината... истината е, че си разкошна!  Да.  Вярно е! Прекрасна си, а си толкова малка!

Виждала съм те преди работа, след работа, по време на работа, по време на почивка. Виждала съм те през всичките сезони и дни на годината. По анцуг, къси панталонки, в рокли за любимите ти купони, в зимно яке, гримирана и негримирана, с прически или просто вдигната на опашка коса, хрупаща солети. Виждала съм те и как шофираш, пазаруваш. Виждала съм те радостна и ядосана. И уморена...

          И... и винаги онова твое невероятно спокойствие, граничещо с голяма мъдрост ме е очаровало. Мълчалива, леко замечтана, вглъбена в твоя  свят,  абсолютно примерена за всяка твоя дума, движение, жест и тази твоя упоритост и яснота за реалността, ме накараха да си кажа:  А, това момиче ми харесва. Верчето става човек. Добър и отговорен. И много, много земен.  А ти ми се усмихваш с оная, само твоя, изключително загадъчна и по детски сладка  усмивка. Дори леко срамежлива.

Много те харесвам,  Вери! Това е!

В деня на сватбата ти искам да ти кажа:  На този ден ще бъдеш в бяло.  Душата ти в сияйно бяло. Искрящо. Перлено. В много бяло. Чисто бяло. Снежно бяло.  Устните ти в розово.  Запази си  тези два цвята, мила. Опази си ги в душата.  Остани си толкова добричка и разбираща хората. Обичаща ги... От земна, по-земна и човечна.  Същата си остани, Вери! Готова си! Чувам твоето – ДА!

Очите ми се пълнят със сълзи от хилядите чувства, преглъщам и ти пожелавам:                                                    

       Да имате сили и разум, здраве и късмет, заедно да извървите, изживеете този приказен, а на моменти и адски труден съвместен живот, наречен СЕМЕЙСТВО!               Ох, напълно се разплаках. Наистина си скъп човек за мен.

         Прегръщам те! Целувам те! Вярвам в теб!

                                                   Ч Е С Т И Т       С Б А Т Б Е Н       ДЕН!!!                    Желая ти цял живот в душата ти да звучи:  Много те обичам! Много. Остани си само моя! Моя... или простичкото:  Как си, Вери?  Липсваш ми!

                                                                                                                                Стефка Галева

                                                                                                                               09.04.2011г

                                                                                                                                Гр.Сандански